Елизабет също я позна.
— Надали е за хубаво — промърмори той. — Какво искат според теб?
Елизабет се изправи на мястото си на верандата.
— Всъщност не са те, а е той, бившият ми съпруг. — Сведе поглед и махна на Логан: — Стой тук, аз ще се оправя.
Тиболт даде знак на Зевс да седне и да мирува. Автомобилът приближи и спря до колата на Елизабет в другия край на къщата. През храстите Логан видя предната врата да се отваря и Бен да излиза, влачейки раницата след себе си. Тръгна към майка си с наведена глава. Шофьорската врата също се отвори и отвътре се показа заместник-шериф Кийт Клейтън.
Зевс изръмжа тихо и застана нащрек, в очакване на командата на Тиболт да нападне този тип. Елизабет учудено стрелна Зевс с поглед, но в този момент Бен се показа на светло. Тиболт забеляза едновременно с Елизабет, че очилата му ги няма, забеляза и моравите синини около окото на момчето.
— Какво се е случило? — възкликна Елизабет и коленичи, за да погледне по-отблизо. — Какво си направил?
— Дреболия — приближи се към тях Клейтън. — Просто синина.
Бен се извърна, понеже не искаше майка му да види.
— Къде са очилата му? — попита тя, все още мъчейки се да проумее всичко. — Ти ли го удари?
— Не съм го удрял. Божичко! Не бих му посегнал! За какъв ме вземаш?
Елизабет сякаш не го чуваше и насочи цялото си внимание към сина си:
— Добре ли си? О, изглежда ми зле. Какво се е случило, миличък? Очилата ти счупиха ли се?
Тя знаеше, че той няма да ѝ отговори, докато Клейтън не си тръгне. Повдигна лицето му и видя, че кръвоносните съдове в окото му са се спукали и то е кръвясало.
— Колко силно хвърли? — попита тя с ужасено изражение.
— Немного. Това е само синина. Окото му е добре, успяхме и да залепим очилата му.
— Не е само синина! — повиши тон Елизабет, едва успявайки да се владее.
— Престани да се държиш така, все едно аз съм виновен — извика Клейтън.
— Наистина ти си виновен!
— Той не можа да хване! Просто си подавахме топката. Стана случайно, за бога! Нали, Бен? Забавлявахме се, нали?
Момчето стоеше, заболо поглед в земята.
— Да — промърмори.
— Кажи ѝ какво се случи. Кажи ѝ, че вината не е моя. Хайде!
Бен пристъпи от крак на крак.
— Подавахме си топката. Аз не успях да хвана и топката ме удари в окото. — Показа на Елизабет очилата си, залепени с тиксо по средата. — Татко ми оправи очилата.
Клейтън разпери ръце:
— Ето видя ли? Какво толкова! Често се случва. Това е част от играта.
— Кога се случи? — настойчиво попита тя.
— Преди няколко часа.
— И ти не ми се обади?
— Не, заведох го в спешното.
— В спешното ли?
— А къде да го заведа? Знаех, че не мога да го доведа тук, преди да го е видял лекар, затова отидохме там. Постъпих като отговорен родител, точно както направи и ти, когато той падна от люлката и си счупи ръката. И ако си спомняш, аз не ти се нахвърлих тогава, както не ти крещя, че му позволяваш да играе в къщичката на дървото — много е опасна.
Елизабет изглеждаше твърде шокирана, за да отговори, и той поклати глава възмутено:
— Така или иначе, той пожела да се прибере.
— Добре — отговори Бет, все още търсейки думите. Едно мускулче на лицето ѝ се стягаше и отпускаше. Махна на Клейтън да си тръгва: — Както и да е. Върви си, аз поемам.
Прегърна Бен и понечи да го отведе, но в този миг Клейтън забеляза Тиболт, който седеше на верандата, вперил поглед право в него. Клейтън се ококори, после очите му гневно проблеснаха. Тръгна към верандата.
— Какво търсиш тук? — попита.
Тиболт го гледаше, без да помръдва. Ръмженето на Зевс стана заплашително.
— Какво търси той тук, Бет?
— Върви си, Кийт. Ще говорим утре — извърна се тя.
— Не ми обръщай гръб — злобно избухна той и я стисна за ръката. — Зададох ти въпрос.
Зевс изръмжа и задните му крака затрепериха. Клейтън явно едва сега забеляза кучето с оголени зъби и настръхнала козина.
— На твое място щях да пусна ръката ѝ — обади се Тиболт с равен и спокоен глас. Прозвуча по-скоро като предложение, отколкото като нареждане. — Веднага.
Клейтън изгледа кучето и тутакси пусна ръката на Бет. Докато тя и Бен забързано се отдалечаваха към верандата, той изгледа яростно Тиболт. Зевс пристъпи напред, без да спира да ръмжи.