Мъртвият беше плод на въображението му и Тиболт беше наясно, че образът е създаден от собственото му подсъзнание. В крайна сметка, Виктор беше единственият човек, в когото винаги се беше вслушвал.
Знаеше, че случилото се с лодката е просто инцидент. Хлапетата, които управляваха лодката, бяха травмирани и ужасени от случилото се. А що се отнася до пиенето, дълбоко в себе си той съзнаваше, че алкохолът по-скоро му вреди, отколкото му помага. Кой знае защо обаче му беше по-лесно да слуша Виктор. Последното, което очакваше, беше да види приятеля си отново. Замисли се над думите на Виктор — «има и още» — и се запита дали те са свързани с разговора му с Елизабет. Надали, но макар че щеше да разбере, това го измъчваше. Подозираше, че колкото повече притиска Виктор да му даде отговор, толкова по-малко вероятно е да го получи. Такива номера му въртеше подсъзнанието.
Отиде в кухничката да си налее чаша мляко, сложи храна в паничката на Зевс и се върна в стаята си. Легна и се замисли над нещата, които беше казал на Елизабет.
Дълго беше обмислял дали изобщо да разговаря нея. Дори не беше сигурен какво се надява да постигне така, освен да ѝ отвори очите за вероятността Кийт Клейтън да контролира живота ѝ.
А той точно това правеше. Тиболт се увери, когато забеляза, че в къщата му е влизано. Разбира се можеше да е всеки — някой, който иска да припечели набързо, като открадне вещи и ги даде в заложните къщи, — но начинът, по който беше направено, му подсказваше друго. Беше твърде прецизно. Нищо не беше разхвърлено. Нищо дори не беше преместено.
Одеялото на леглото беше първият издайнически признак. Имаше лека неравност, дело на човек, който не умее да оправя леглото по военному — а това биха забелязали малцина, почти никой. Логан забеляза. Дрехите в чекмеджетата му издаваха подобно разместване: тук-там по някоя гънка, неправилно сгънат ръкав. Някой не само беше проникнал в къщата, докато той е бил на работа, но и я беше претърсил.
Защо обаче? Тиболт не притежаваше нищо ценно. Бързият предварителен оглед му беше показал, че в къщата няма нищо скъпо. В дневната нямаше никаква електроника, втората спалня беше съвсем празна, а стаята, в която спеше той, беше обзаведена само с маса, масичка и лампа. Освен съдовете и електроуредите, върху плота се мъдреше една древна електрическа отварачка за консерви и нищо друго. В килера имаше кучешка храна, франзела хляб и буркан с фъстъчено масло. Някой иначе си беше направил труда да огледа къщата, беше надникнал дори под матрака, старателно беше преровил чекмеджетата му и после беше подредил.
Никакви следи от гняв, задето не е намерил ценности. Нямаше видими признаци на безсилие, задето проникването с взлом се е оказало загуба на време. Вместо това злосторникът се беше постарал да прикрие следите си.
Който и да беше влизал, беше дошъл в къщата не за да краде, а да потърси нещо. Нещо конкретно. Не му отне много време да се досети какво е това нещо и кой е извършителят.
Кийт Клейтън искаше да се добере до фотоапарата. По-точно търсеше паметовата карта със снимките. Сигурно защото те можеха да го вкарат в беля. Не беше бог знае колко трудно Логан да се досети, като се имаше предвид какво правеше Кийт, когато се срещнаха за пръв път. Добре, Клейтън искаше да прикрие следите си, но въпреки това тук имаше нещо повече от очевидното. И то беше свързано с Елизабет.
Не беше логично тя да не е имала никакви връзки през последните десет години. Обаче се връзваше с нещо, което Логан беше дочул край масата за билярд, докато показваше снимката ѝ на местните. Какво каза един от тях? Не си спомни точните думи веднага.
Искаше му се тогава да им беше обърнал повече внимание. До такава степен беше насочил усилията си към това да научи името на Елизабет, че не обърна внимание на чутото — грешка. Сега като се замислеше, сякаш в забележката бе доловил нещо заплашително.
«Да кажем, че тя не ходи по срещи. На бившия ѝ не би му харесало, а и човек надали би желал да се изпречва на пътя му.»
Логан анализира онова, което му беше известно за Кийт Клейтън. Произлизаше от влиятелен род. Беше грубиян. Лесно се палеше. Беше човек, който смята, че заслужава каквото поиска и когато го поиска.
Не беше сигурен за последното, но се връзваше с картинката.
Клейтън не искаше Елизабет да излиза с други мъже. Тя не беше имала сериозна връзка от години. Самата тя понякога си задаваше въпроси, но дори не беше обмислила възможната връзка между бившия си съпруг и провалените си връзки. Според Тиболт бе напълно възможно Клейтън да манипулира хора и събития — и поне в едно отношение — да контролира живота ѝ. След като бившият ѝ съпруг знаеше с кого е излизала Елизабет преди, явно я е наблюдавал от години. Точно както я наблюдаваше и сега.