Бет знаеше, че няма смисъл да спорят. Щом баба ѝ намислеше нещо, нямаше начин да я разубеди човек. Ами за другото? За това, че Кийт имал нещо общо с… — не довърши Бет.
Баба ѝ вдигна рамене и пъхна две филийки в тостера.
— За това, че е прогонвал другите мъже ли? Нищо у този човек не може да ме изненада. А и това обяснява всичко, нали?
— Но е лишено от логика. Мога да ти изредя поне пет-шест жени, с които той е излизал, и нито веднъж не е намеквал, че иска отново да се съберем. Защо ще му пука с кого излизам аз?
— Защото е разглезено дете — заяви баба ѝ. Сложи малко масло в тигана и включи котлона. Малко синьо пламъче се появи със свистене. — Ти му беше играчка и макар сега да си има нови забавления, явно не му е приятно друг да пипа предишните му играчки.
Бет се размърда на мястото си.
— Не съм сигурна, че тази аналогия ми допада.
— Няма значение дали ти допада. Важното е дали е вярна.
— И според теб е?
— Не твърдя това, а че не бих се изненадала. И не ми казвай, че за теб ще бъде изненада. Виждала съм го как те гледа. Направо откачам и едва се сдържам да не го подхвана с греблото, с което чистя изпражненията на кучетата.
Бет се усмихна. Когато тостерът изхвърли филийките, баба ѝ ги извади и ги сложи в чиния. Поля ги с разтопено масло и добави захар и канела. Поднесе чинията пред Бет.
— Заповядай, хапни нещо. Заприличала си на скелет.
— Тежа си колкото винаги.
— Което не е достатъчно. Никога не е било достатъчно. Ако не внимаваш, вятърът ще те отвее — кимна баба ѝ към прозореца и се върна на мястото си. — Задава се голяма буря. И толкова по-добре. Нуждаем се от дъжд. Дано някое от кучетата в кучкарника да не се окаже ревльо.
Така тя наричаше кучетата, които се страхуват от буря и вгорчават живота и на останалите кучета. Бет видя възможност да промени темата на разговора. Баба ѝ обикновено ѝ предлагаше изход, но докато отхапваше от филийката си, си даде сметка, че иска да обсъдят още нещо.
— Според мен те са се виждали и преди — каза накрая.
— Кой? Тиболт и загубенякът ли?
Бет вдигна ръце:
— Моля те, не го наричай така. Знам, че не го харесваш, но той въпреки всичко е баща на Бен и аз не искам да свикваш да го наричаш така, понеже Бен може да те чуе. Дано да не е някъде наблизо…
Баба ѝ се усмихна печално.
— Права си, съжалявам. Няма да се повтори. Та какво казваше?
— Спомняш ли си, че ти разказвах за вечерта, когато Кийт доведе Бен с насинено око? Ти беше при сестра си… — Бет видя баба си да кима. — Снощи се замислих. Тогава не ми направи впечатление, но когато Кийт видя Логан, не попита кой е той. Вместо това тутакси се ядоса и каза нещо като «Какво търси той тук?».
— Е, и? — попита баба ѝ безизразно.
— По-скоро ме озадачава начинът, по който го каза. Беше не толкова учуден, че има мъж в къщата, а че точно Логан е тук. Все едно е последният човек, когото е очаквал да види.
— Тиболт какво казва по въпроса?
— Нищо, обаче се връзва, нали? Логично е пътищата им да са се пресичали преди. Нали и Логан смята, че Кийт е влизал в къщата му?
— Може би — поклати глава баба ѝ. — Не знам. Тиболт спомена ли какво може да е търсел бившият ти съпруг?
— Не, не спомена. Каза само, че няма какво толкова да намери.
— А това е начин да отговори на въпроса, без всъщност да отговори.
— Аха — съгласи се Бет. Отхапа отново от филийката си и установи, че за нищо на света не би я дояла.
Баба ѝ се приведе напред.
— И това също те притеснява, нали?
— Малко.
— Понеже усещаш, че той крие нещо от теб, така ли?
Бет не отговори, а възрастната жена се пресегна през масата и стисна ръката ѝ:
— Според мен не се тревожиш за каквото трябва. Възможно е бившият ти съпруг да е проникнал в къщата на Тиболт, а може и да не е. Може и да са се срещали преди, а може и да не са. Само че тези неща не са толкова важни, колкото опасението дали бившият ти съпруг действа задкулисно по отношение на теб. Аз на твое място щях да се тревожа точно за това, понеже то най-силно те засяга. — Тя замълча и даде възможност на Бет да осмисли казаното. — Казвам го, понеже съм ви виждала с Тиболт заедно и е съвсем очевидно, че той много държи на теб. А и смятам, че споделя подозренията си с теб, понеже не иска и с него да се случи същото като с другите мъже, с които си излизала.
— Значи мислиш, че Логан е прав?
— Да — отговори баба ѝ, — а ти?
Не се налагаше да се замисля дълго, за да отговори:
— Да, и според мен е така.
Само че едно е да го мислиш, друго — да си сигурен. След разговора им Бет обу джинси, облече дъждобрана си и отиде с колата си в града. Беше започнало да вали сериозно няколко часа по-рано — порой, подхранван от тропическата буря, връхлетяла от Джорджия на път за Северна Каролина. По новините прогнозираха между десет и петнайсет сантиметра дъжд на квадратен метър през следващите двайсет и четири часа, а се очакваха и други бедствия. Още две бури от Мексиканския залив бяха стигнали брега през последните дни и се очаква да преминат през областта и да донесат поройни дъждове. Горещото и сухо лято официално приключи.