— Прави каквото правят те.
— Седнете, момчета — каза Гардънър и се усмихна. — Седнете, ако обичате.
Седнаха. Гардънър беше облечен с избелени сини дънки и ослепително бяла копринена риза, разкопчана около врата. Огледа ги и благо се усмихна. По-голямата част от тях му отвърна с преливащи от почитание погледи. Но Джек забеляза как едно момче — с къдрава кестенява коса, израснала чак по средата на челото му, щръкнала брадичка и фини ръце, бледи като порцелановия сервиз на чичо Томи, — се обръща встрани, за да прикрие с длан устата си и да се изхили, и се почувствува окуражен в известна степен. Очевидно не всички глави бяха замаяни от това, което ставаше тук… но доста от тях наистина бяха. И при замайването им се бе действувало широкомащабно. Поне така изглеждаха нещата. Хлапакът с огромните конски зъби гледаше Сънлайт Гардънър с истинско обожание.
— Нека се помолим. Хек, би ли ни подавал репликите?
Хек го направи. Молеше се бързо и механично. Отстрани гласът му звучеше като записан на грамофонна плоча, пусната на бързи обороти. След като помолиха Бога да бъде благосклонен към тях през следващите дни и седмици, да им прости прегрешенията и да им помогне да станат по-добри хора, Хек Баст избъбри като скоропоговорка „ВиметонаБогаамин“ и си седна.
— Благодаря ти, Хек — каза Гардънър, който си бе взел стол, беше го обърнал с облегалката напред и седеше на него като препускащ каубой от уестърн на Джон Форд20. От него се излъчваше истинско обаяние, лудостта, забелязана от Джек сутринта, сякаш беше изчезнала.
— Сега нека чуем дузина изповеди. Но в никакъв случай повече. Би ли ни ръководил, Анди?
С изражение на нелепа набожност върху лицето, Уоруик зае мястото на Хек.
— Благодаря, преподобни Гардънър — каза той и след това погледна към момчетата. — Кой иска да се изповяда пръв?
Заразместваха се столове… и след това започнаха да се вдигат ръце. Две… шест… девет.
— Рой Оудърсфелт — реши Уоурик.
Рой Оудърсфелт, високо момче с пъпка с размера на тумор точно на върха на носа, се изправи, закърши мършавите си ръце и с висок, плачлив глас занарежда:
— Миналата година откраднах десет долара от чантата на мама! После отидох в кафенето на съседната улица и ги превърнах в жетони и играх подред на всички електронни игри, докато ги профуках. — Изранената му ръка безмилостно се насочи към лицето му, обхвана пъпката и жестоко я стисна. — А парите мама ги беше скътала за сметката за газта. Така се стигна дотам да ни спрат отоплението за известно време. И после брат ми се разболя и трябваше да отиде в болницата в Индианаполис с пневмония! Само защото аз откраднах десетте долара! Това е моята изповед.
Рой Оудърсфелт си седна.
— Може ли Рой да бъде опростен? — попита Гардънър.
— Рой може да бъде опростен — отговориха момчетата в хор.
— Момчета, може ли някой от тук присъствуващите да го опрости?
— Не, никой.
— Кой може да го опрости?
— Бог чрез силата на своя единствен обожествен син Исус.
— Ще се помолиш ли на Исус да се застъпи за теб? — попита Сънлайт Гардънър Рой Оудърсфелт.
— Да, ще го направя — извика момчето с треперлив гласец и отново стисна пъпката. Джек забеляза, че Рой плаче.
— А когато майка ти дойде тук следващия път, ще й кажеш ли, че знаеш колко си грешен пред нея и пред братчето си и пред лицето на Бога и че си най-разкайващото се момче на света?
— Да, ще й кажа!
Сънлайт Гардънър кимна на Анди Уоруик и той каза:
— Изповед.
До края на изповедта в шест часа почти всички с изключение на Джек и Вълк продължиха да вдигат ръце с надеждата да разкажат греха си на присъствуващите. Някои признаха дребни кражби. Други разказаха как са задигнали алкохол и са пили до пълно безсъзнание. Имаше, разбира се, и много истории за наркотици.
Уоруик посочваше момчетата, но докато говореха… и говореха… и говореха те гледаха единствено в Сънлайт Гардънър, единствено от него чакаха одобрение.
„Той ги е накарал да харесват греховете си — притеснен си помисли Джек. — Те го обичат, копнеят за одобрението му, и както ми се струва, го получават само ако се изповядат. И някои от тези нещастници по всяка вероятност дори измислят престъпленията си.“
Миризмата от трапезарията се беше засилила. Стомахът на Вълк непрестанно и яростно куркаше. По време на сълзливата изповед на едно от момчетата за това как свило някакво порнографско списание, за да гледа снимките на жените, наречени от него „външно сексуални“, куркането стана толкова силно, че Джек трябваше да сръга Вълк с лакът.
След последната изповед Сънлайт Гардънър отправи кратка, мелодична молитва. После застана на прага — непринуден и сияен в бялата си копринена риза — и момчетата се заизнизваха покрай него. Когато минаваха Джек и Вълк, той се протегна и стисна момчето за китката.
20
Псевдоним на Шон О’Фърн (1895–1973), американски филмов режисьор, създал много неми, документални и игрални филми („Железният кон“ 1924, „Доносникът“ 1935 и др.) Смята се, че уестърните му са образци в жанра („Дилижансът“ 1939). Носител на шест награди „Оскар“.