— Сега не трябва да се страхувате! Не! Не трябва да се страхувате от хлапето, което иска да ви покаже картинките от мръсните си книжки! Не трябва да се страхувате от момчето, което ви казва, че само едно дръпване от цигарата с марихуана не може да ви навреди и че само пъзльовците се дърпат! Не! Понеже когато достигнете Бога, вие ще вървите вечно с Него, прав ли съм?
— Йеее!
— О-йеее! И когато достигнете Бога, вие ще говорите с Него, прав ли съм?
— Йеее!
— Не ви чувам. Прав ли съм?
— Йеее!!! — изкрещяха момчетата. Почти всички се клатеха наляво-надясно като обезумели.
— Ако съм прав, кажете „алилуя“!
— Алилуя!
— Ако съм прав, кажете „о-йеее“!
— О-йеее!
Те се клатеха наляво-надясно, Джек и Вълк безпомощно се люлееха с тях. Джек забеляза, че някои от момчетата наистина плачат.
— Сега ми кажете — започна Гардънър и ги загледа топло и с доверие — има ли място за злодеи тук, в нашия дом „Слънчева светлина“? А? Как мислите?
— Не, преподобни! — извика момченцето с конските зъби.
— Точно така! — кимна Гардънър и се доближи до аналоя. С бързо, професионално движение издърпа кабела на микрофона и отново го закрепи на стойката. — Ето нашия девиз: „Тук няма място за клюкари и лъжци, тук няма място за служителите на порока и греха!“ Кажете „алилуя“!
— Алилуя! — отговориха момчетата.
— Амин — съгласи се Гардънър. — Бог казва, казва го в Книгата на Исаия: „А които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.“ А аз ще ви кажа, момчета, че домът „Слънчева светлина“ е гнездо за орли! Я викнете „о-йеее“!
— О-йеее!
Настъпи нова пауза. Сънлайт Гардънър стисна с ръце аналоя и наведе глава като при молитва, а вълните на разкошната бяла коса кротко застинаха около лицето му. Когато отново заговори, гласът му бе тих и мрачен. Говореше с наведена глава, а момчетата го слушаха, притаили дъх.
— Но ние имаме врагове — почти прошепна той, но микрофонът улови думите му и ги предаде съвършено ясно.
Момчетата отвърнаха с въздишка, която бе понесена досущ като стенание на вятър през есенни листа.
Хек Баст диво се оглеждаше и блещеше очи, пъпките му грееха в тъмночервено — изглеждаше като момче, сграбчено от тропическа треска. „Покажи ми един враг — говореше лицето му. — Да, само ми покажи един враг и виж какво ще му се случи!“
Гардънър вдигна глава. Безумните му очи бяха пълни със сълзи.
— Да, ние имаме врагове — повтори той. — Вече два пъти щатът Индиана се опита да затвори нашия дом. Знаете ли какво? Радикалните хуманисти не могат да понесат мисълта, че аз стоя тук и уча моите момчета да обичат Исус, да обичат своята страна. Това ги докарва до лудост и искате ли да знаете нещо, момчета? Искате ли да научите една много, много стара тайна?
Те се наведоха напред и впериха очи в него.
— Ние не само ги подлудяваме — дрезгаво, съзаклятнически прошепна той. — Ние ги караме да се страхууууууват!
— Алилуя!
— О-йеее!
— Амин!
С рязко, отсечено движение Гардънър отново грабна микрофона и запристъпва напред-назад, встрани, от време на време изпълняваше стегнати двойни стъпки в ритъма на джаза като същински преоблечен като негър певец, вземащ участие в прочутата разходка от 1910 година21! Изстрелваше думите към децата и ги придружаваше с последователно свиване и насочване на ръката си първо към тях, а след това право нагоре към небето, където без съмнение Бог бе наострил уши, за да слуша.
— Ние ги плашим, о-йеее! Караме ги да се страхуват толкова много, че те трябва да изпият още един коктейл или да изпушат още една цигара с марихуана, или отново да си смъркнат кокаин! Ние ги плашим, понеже даже самомнителните радикални хуманисти, които отричат Бога и мразят Исус, могат да надушат праведността и искрената любов към Бога и когато ги надушат, те надушват и сярата, излизаща от собствените им пори, а те не харесват миризмата й, о, не! И така те изпращат допълнително още един-двама инспектори, за да подхвърлят боклуци под кухненските долапи или да пуснат няколко хлебарки в брашното! Те разпространяват куп гадни слухове, че тук бием момчетата. Бие ли ви някой?
— Не! — възмутено изреваха всички и Джек с изумление забеляза как Мортън изкрещява отрицанието с не по-малък ентусиазъм от всички останали, въпреки че синините вече бяха започнали да избиват по бузите му.
— Е, нали те изпратиха тълпа нахакани репортери от своето преумно радикал-хуманистично предаване! — изкрещя Сънлайт Гардънър с отвращение. — Нали дойдоха и казаха: „Добре, кого трябва да съсечем сега? Правили сме го вече сто и петдесет пъти и сме истински експерти по охулването на праведниците, не се тревожете за нас, просто ни дайте няколко цигари с марихуана и две-три бутилки и ни посочете човека.“ Но ние ги изиграхме, нали, момчета?
21
Става дума за едно от многото шествия с негърски произход, при които двойките, изпълнили най-сложните и ексцентрични стъпки, получават за награда торти. От тях води началото си един от негърските танци. — Cakewalk — бел.сканиращия.