— Така е — съгласи се Джек.
— Скоро се налага да отида на тренировка с отбора по баскетбол, но ти можеш да останеш тук. Довечера пак ще ти донеса храна. Най-важното сега-засега е, че имаш нужда да си починеш и че имаш нужда да се върнеш у дома.
— Ню Хампшир не е дом — каза Джек.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Странни неща в „Тейър“
1.
През прозореца Джек видя момчета по сака, които попрегърбени от студа се движеха насам-натам между библиотеката и останалите сгради на училището. Етъридж, ученикът от горния курс, който бе говорил с него сутринта, летеше нанякъде с развян зад гърба си шал.
Ричард извади едно вълнено яке от тесния дрешник до леглото.
— Нищо не е в състояние да ме убеди, че има смисъл и трябва да правиш каквото и да било, вместо да се върнеш в Ню Хампшир. Сега отивам на тренировката, понеже ако не отида, треньорът Фрейзър ще ме накара да направя десет обиколки за наказание, веднага щом се върне. Днес ще го замества някакъв негов колега и той ни каза, че ще ни сравни със земята, ако го изложим. Искаш ли да ти дам чисти дрехи? Имам поне риза, която ще ти стане. Татко ми я изпрати от Ню Йорк, но „Брукс Брадърс“ са сбъркали номера.
— Дай да я погледна — каза Джек, позасрамен от състоянието на собствените си дрехи. Ричард му подаде елегантна бяла риза в пластмасова кутия. Той му благодари, отвори кутията и започна да вади карфичките. Почти щеше да му стане.
— Имам и едно сако, което би могъл да вземеш. Блейзърът в левия край на дрешника. Ще го премериш, нали? Можеш да си избереш и вратовръзка. Ако някой случайно влезе, кажи, че си от „Сейнт Луис Кънтри Дей“ и си дошъл на обменни начала. Правим го поне два-три пъти в годината. Техни ученици идват тук, а ние отиваме там, за да участвуваме в списването на училищните си вестници. Аз ще се върна преди вечеря и ще видя как си.
Ричард тръгна към вратата. Копчетата на якето му до едно бяха съвестно закопчани, от предния джоб се подаваха две химикалки.
След няколко минути в пансиона „Нелсън“ настъпи тишина. От прозореца на Ричард Джек виждаше момчета, заели места зад писалищата в библиотеката. Никой не се движеше по пътеките или по изсъхналата кафява трева. Настойчив звънец извести началото на следобедните занимания. Джек протегна ръце и се прозя. Отново го обзе чувство за сигурност — нали около него училището живееше живота си с всички познати ритуали на звънци, часове и баскетболни тренировки. Може би ще може да остане и утре, може би даже ще успее да се обади на майка си от някой от телефоните в пансиона. Без съмнение поне ще има възможност да си отспи.
Приближи се до дрешника и откри блейзъра да виси точно там, където бе казал Ричард. От единия му ръкав все още стърчеше етикет. Слоут го бе изпратил от Ню Йорк, но Ричард въобще не го беше обличал. Както и ризата, блейзърът бе с един номер по-малък от размера на Джек и го стягаше в раменете, но кройката му беше широка, а освен това ръкавите му позволяваха на белите маншети на ризата да стърчат точно с половин сантиметър.
Джек издърпа една връзка от куката в дрешника — червена на сини котвички, преметна я около врата си и доста се потруди да й направи приличен възел. След това изпитателно се разгледа в огледалото и високо се изсмя. Най-после беше успял! Защото там стоеше самият той — с прекрасен нов блейзър, вратовръзка, снежнобяла риза и поизмачкани джинси — и изглеждаше като истински ученик!
2.
Джек забеляза, че Ричард е станал почитател на Стивън Джей Гулд22. Взе от етажерката с книги „Палецът на пандата“, понеже си хареса заглавието й, и отново седна на леглото.
Мина доста време, а Ричард все не се връщаше от тренировката по баскетбол. Джек крачеше напред-назад в малката стая и се чудеше какво би могло да попречи на приятеля му да се прибере, а въображението му неспирно изреждаше нещастие подир нещастие.
След като за пети или шести път погледна часовника си, той изведнъж откри, че наоколо изобщо не се мяркат ученици.
Каквото и да се бе случило на Ричард, се беше случило на цялото училище.
Следобедът умря. Той си мислеше, че Ричард също е мъртъв, че може би цялото училище „Тейър“ е мъртво, понеже той, Джек, е носител на някакъв мор, преносвач на смърт. Не беше ял нищо освен парчетата пиле, които му бе донесъл Ричард, но не изпитваше глад. Седеше изтръпнал от отчаяние. Където и да отидеше, със себе си носеше разрушение.
22
Американски палеонтолог и писател. През 1972 г. формулира теорията за прекъснатото развитие, предполагаща, че еволюцията на видовете не се е извършвала равномерно, а се е ускорявала изведнъж, като на няколко стотици хиляди години е настъпвала рязка промяна.