Изобщо нямаше причина, освен че може би Ричард съвсем не беше единственият, който изпитваше необходимост да създава ред от хаоса… да създава ред и да го поддържа.
Джек се върна в коридора. Ричард беше изчезнал.
— Ричард? — Усети как сърцето заблъска в гърдите му.
Никакъв отговор.
— Ричард!!!
Във въздуха се носеше тежкият, натрапчив мирис на разлян одеколон.
— Ричард, къде отиде, по дяволите?
Ръката на Ричард докосна рамото му и Джек изпищя.
8.
— Не разбирам защо ти трябваше да пищиш така — каза Ричард. — Нали съм аз.
— Просто съм нервен — изнурено отвърна Джек.
Седяха на третия етаж в стаята на едно момче със странно хармоничното име Албърт Хамбърт. Ричард му каза, че Албърт Хамбърт, с прякор Албърт Шишкото, бил най-дебелото момче в училището, и Джек и за миг не се усъмни в това. В стаята му имаше изумителни количества храна. Албърт едва ли беше от момчетата, чиито най-ужасни кошмари са, че ги изключват от отбора по баскетбол или че ги спукват на класното по тригонометрия, а по-скоро, че току-виж някоя нощ се събудили, без да имат подръка чаша течен шоколад. Наоколо се търкаляха какви ли не лакомства. В един от ъглите лежеше счупен буркан с конфитюр от рози, но Джек никога не си бе падал особено по конфитюра от рози. Той пренебрегна и крема с бит каймак, подсладен с ликвирица23, въпреки че Албърт Шишкото имаше цял кашон бурканчета такъв крем върху най-горната полица на дрешника си. Върху капака на кашона бе написано: „Честит рожден ден, скъпи. Твоя любеща те мама.“
„Някои любещи майчици изпращат кашони с кремчета, а някои любещи татенца — блейзъри от «Брукс Брадърс» — изморено си помисли Джек, — и ако има някаква разлика, единствено Язон знае каква е тя.“
В стаята на Албърт Шишкото намериха достатъчно храна, за да си направят най-шантавия възможен пир — сухарин, подлютени царевични пръчици, два вида чипс. В момента привършваха пакет ореховки. Джек седеше на стола на Албърт близо до прозореца. Ричард се бе разположил на леглото.
— Е, сигурно наистина си нервен — съгласи се Ричард и отказа с поклащане на глава последната ореховка, която му предложи Джек. — Всъщност може би страдаш от параноя. Хванал си я през последните няколко месеца, докато си скитал по пътищата. Щом се върнеш вкъщи при майка си, всичко ще бъде наред.
— Ричард — каза Джек и хвърли празния плик от ореховките, — хайде стига сме го увъртали. Разбираш ли какво става на двора?
Ричард облиза устните си.
— Вече ти обясних. Имам температура. Вероятно нищо от това не се случва в действителност, а ако все пак нещо става, то сигурно е най-обикновено, но моят мозък го изкривява и преувеличава. Това е едната възможност. Другата е… ммм… търговци на наркотици. — Ричард се наведе напред. — Не си опитвал наркотици, докато скиташе по пътищата, нали, Джек? — Интелигентността и проницателността отново надзъртаха от очите му. „Ето едно възможно обяснение, един възможен начин да се измъкнем от цялата тази лудница — говореха те. — Джек просто се е забъркал в някаква смахната история с наркотици и всички тези хора са го последвали тук.“
— Не — изморено отвърна Джек. — Винаги съм те смятал за маестро на реалността, Ричард. И през ум не ми е минавало, че ще доживея да видя как ти, как точно ти, използуваш мозъка си, за да изкривяваш фактите.
— Джек, това просто е… от изтощение и ти го знаеш!
— Нарковойна в Спрингфийлд, Илиной! Кой сега разправя измишльотини от типа Сийбрук Айланд?
И точно тогава един камък разби прозореца на Албърт Хамбърт и по пода се посипаха стъкла.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Ричард в тъмното
1.
Ричард изпищя и скри лицето си с ръце. Хвърчаха стъкла.
— Дай ни го, Слоут!
23
Сладник или сладък корен. Многогодишно тревисто растение. Корените му се използуват в медицината като храчкоотделящо и слабително средство.