10.
В една стара песен на Боби Дарин се казва: „И земята изплюе ли някакви корени/ вие с дънковите ризи и ботушите/ ги разкарайте… разкарайте ги…“ Децата от района на Кейджа, Индиана, биха се запалили по тази песен, ако не бе популярна доста преди да се родят. Домът „Слънчева светлина“ бе стоял празен само малко повече от седмица, но местните хлапета успяха да му създадат репутацията на обитаван от призраци. Нищо чудно, като се има предвид какви зловещи останки намериха боклукчиите край каменната стена на Далечното поле. Табелата „ПРОДАВА СЕ“ на местния търговец на недвижими имоти изглеждаше така, сякаш е стояла на ливадата цяла година, а не само девет дена. Той вече беше свалил цената веднъж и си мислеше да го направи отново.
Не му се наложи. Когато първите снежинки заваляха от оловносивото небе над Кейджа (и в мига, в който Джек Сойер докосна талисмана на около три хиляди километра оттам), контейнерите с втечнен газ зад кухнята експлодираха. Седмица преди това бе идвал работник от „Газоснабдяване и електроснабдяване — Източна Индиана“ и бе източил всичкия газ обратно в цистерната. Той би могъл да се закълне, че човек спокойно може да се вмъкне в някой от контейнерите и да си запали цигара, но въпреки това те експлодираха — точно в мига, когато прозорците на кръчмата в Оутли се пръснаха и се посипаха на улицата (заедно с няколко от редовните клиенти с дънкови ризи и ботуши… прибрани след това от спасителните отряди от Елмира).
За нула време домът „Слънчева светлина“ изгоря до основи.
Кажете „алилуя“!
11.
Във всички светове нещо се надигаше и се настаняваше в малко по-различна поза като огромен звяр… но в Пойнт Венути този звяр беше под земята. Той се бе събудил и ревеше. Според Института по сеизмология на Калифорнийската политехника той не заспа през следващите седемдесет и девет секунди.
Земетресението беше започнало.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Земетресението
1.
Чак след известно време Джек разбра, че „Азенкур“ се разпада около него, но това не го учуди. Той бе обзет от някакъв странен възторг и изумление. От една страна изобщо не беше в „Азенкур“, нито в Пойнт Венути, нито в окръг Мендосино, нито в Калифорния, нито в Американските територии, нито пък в онези, другите Територии, но в същото време все пак беше там, както и в безброй други светове. И не просто на едно място, а навсякъде в тях, защото той самият бе всички тези светове. Изглежда талисманът означаваше много повече, отколкото бе предполагал баща му. Той бе не просто оста на всички възможни светове, а самите светове — световете и пространствата между тях.
Тук имаше достатъчно трансцендентализъм, за да побърка дори живеещ в пещера светец от Тибет. Джек Сойер беше навсякъде, Джек Сойер бе всичко. В петдесетхилядния свят, броен от земята, в една незначителна долина в средата на континент, чието разположение горе-долу съответствуваше на това на Африка, стрък трева загина от суша. Джек загина заедно с него. В друг свят върху един облак високо над планетата се съвокупляваха дракони и огненият дъх на екстаза им се смесваше със студения въздух и вещаеше дъждове и наводнения за земята отдолу. Джек бе мъжкият дракон. Джек бе женският дракон. Джек бе спермата. Джек бе яйцеклетката. Милион вселени по-нататък три прашинки долетяха една до друга в междузвездното пространство. Джек беше прашинките. Джек бе и пространството между тях. Галактики се развиваха около главата му като дълги макари хартиен ширит, а съдбата произволно перфорираше всяка от тях и ги превръщаше в ленти за пианола, които могат да изсвирят всичко — от джаз до погребални песни. Щастливите зъби на Джек захапаха един портокал. Нещастната плът на Джек изпищя, когато зъбите я разкъсаха. Той бе милиард котенца под милион легла. Той беше малкото кенгуру, сънуващо предишния си живот в торбата на майка си, докато тя скачаше през виолетова равнина, където тичаха и подрипваха зайци, големи колкото сърни. Той беше сушен свински бут в Перу и яйцата в полога под една от кокошките на Бъди Паркинс в Охайо. Той бе прахът от курешки в носа на Бъди Паркинс и трепкащите косъмчета, които скоро щяха да накарат Бъди да кихне, той бе самата кихавица и микробите в нея и атомите в тези микроби. Той беше тахионите28 в атомите, пътуващи назад през времето към Големия взрив в началото на Сътворението.
Сърцето му подскочи и хиляди слънца избухнаха в мъглявините.
Той видя безброй врабчета в безброй светове и забеляза падането или благополучието на всяко от тях.