Шумът от кръчмата беше висок и в склада, но тук, в коридора, приличаше на гигантска, непрекъсваема звукова вълна. Джек хвърли поглед към склада, за да се увери, че раницата му наистина не се вижда.
Трябваше да се измъкне. Трябваше! Замлъкналият телефон, който най-накрая бе проговорил, за да го затвори в капсула от черен лед… беше зло. Рандолф Скот10 беше по-голямо зло. Човекът всъщност нямаше нищо общо с Рандолф Скот, той само изглеждаше така, както Скот бе изглеждал в петдесетината си филма. Смоуки Ъпдайк беше може би още по-голямо зло… въпреки че Джек вече не беше сигурен в това. Не и откакто бе видял (или си мислеше, че е видял) очите на мъжа, който приличаше на Рандолф Скот, да променят цвета си.
Но най-голямото зло беше Оутли… Джек не се съмняваше в това.
Оутли, Ню Йорк, дълбоко в сърцето на окръга Джениси, приличаше на ужасен капан, поставен за него… нещо като град-хищник, досущ едно от истинските чудеса на природата — вечнозелените насекомоядни растения. Лесно е да се влезе в примамливата им чашка-каничка. Почти невъзможно е да се излезе.
2.
Висок мъж с огромен, полюляващ се корем чакаше, за да влезе в мъжката тоалетна, премяташе от единия до другия край на устата си пластмасова клечка за зъби и гледаше втренчено в Джек, който предположи, че с вратата е ударил тъкмо неговия търбух.
— Задник! — повтори тлъстият мъжага.
В този миг вратата на мъжката тоалетна се отвори с трясък и някакъв човек се измъкна навън. За част от секундата очите му срещнаха очите на Джек. Беше мъжът, който приличаше на Рандолф Скот. Но той не беше филмова звезда, а само бачкер, пропиващ седмичната си надница. По-късно сигурно щеше да си тръгне с наполовина изплатената си кола или с три-четвърти изплатения си мотоциклет — голям стар „Харли“ с кош, най-вероятно.
„Очите му станаха жълти.“
„Не, Джек, не. Само в твоето въображение, единствено там. Той е…“
… само някакъв работник, който го погледна, защото е нов. Сигурно е завършил тукашното училище, играл е футбол, свалил е някоя жизнерадостна католичка-сладурана и се е оженил за нея, но тя се е тъпкала с шоколади и замразени храни и просто е увеличила броя на дебеланите в Оутли с още една, просто…
„Но очите му станаха жълти.“
„Престани! Не е вярно!“
Но все пак нещо в него принуждаваше Джек да мисли за това, което му се случи по пътя към града… което му се случи в тъмнината на тунела.
Тлъстият мъжага, който бе нарекъл Джек задник, се отдръпна от високия човек, облечен с дънки и чиста бяла тениска. Рандолф Скот тръгна към Джек, големите му ръце с издути вени свободно се полюляваха край него.
Студените му като лед сини очи проблеснаха… и след това започнаха да се променят, да помътняват и да изсветляват.
— Ей, хлапе — каза той и Джек с шеметна бързина побягна към летящата врата и я блъсна с гръб, без да го е грижа кого ще удари.
Шумът го връхлетя. Кени Роджърс въодушевено ревеше ентусиазирана дървеняшка ода за някакъв си Рувим11.
„Ти винаги обръщаше и другата си буза — кълнеше се Кени пред танцуващите пияници с подпухнали лица — и твърдеше, че смирените ги чака един по добър свят!“
В кръчмата Джек не видя нито един, който да изглежда поне отчасти смирен. „Момците от долината“ отново се събираха на подиума и посягаха към инструментите си. Всички, с изключение на бас-китариста, изглеждаха пияни и объркани… и май не бяха съвсем сигурни къде се намират. Бас-китаристът изглеждаше само отегчен.
Вляво от Джек някаква жена водеше сериозен разговор от монетния телефон на кръчмата — телефон, който Джек не би докоснал отново, ако има избор, и за хиляда долара. Докато тя говореше, нейният пиян кавалер мушна ръка под полата й и започна да я опипва. На големия дансинг се клатеха и препъваха поне седемдесет двойки, без да ги е грижа за живото темпо на мелодията, хилеха се и се натискаха, ръце пощипваха цици, устни лигавеха устни, пот се стичаше по бузи и оформяше широки кръгове под мишниците.
— Слава Богу, дотътри се — каза Лори и вдигна подвижната дъска на тезгяха, за да му направи път. Смоуки стоеше в другия край зад бара и редеше върху подноса на Глория чаши джин с тоник, долнопробна водка с лимон и „Черни руснаци“ — коктейлът, който сякаш бе единствен съперник на бирата в състезанието за любимо питие на град Оутли.
Джек видя, че Рандолф Скот влиза през летящата врата и поглежда към него. Сините му очи още веднъж срещнаха очите на момчето. Той кимна бавно, сякаш за да каже: „Ние ще си поговорим. Дааа, господинчо. Може би ще си поговорим за това какво е възможно и какво не е възможно да се случи в тунела. Или за волски камшици. Или пък за болни майки. А може да си поговорим и как ще останеш в Оутли дълго, дълго време… чак докато станеш сбръчкан старец, хлипащ над празна количка от супермаркет. Ти как мислиш, Джеки?“
10
Артистичен псевдоним на Рандолф Крейн (1903–1987). Американски актьор. Кариерата си започва с роли в любовни филми, а след това с участията си в уестърни се превръща в една от звездите на Холивуд през тридесетте години („Роберта“ — 1934; „Джеси Джеймс“ — 1939 и др.)
11
Герой от Библията, син на Иаков, наричан още Израил, и Лия. Гл. 29, 30 от Първа книга Мойсеева — Битие.