Бе коленичил под нощната светлина в края на мръсна пътека. Никакъв ужасен Елрой не го преследваше, би разбрал противното незабавно. Няколко кучета, затворени в дървено, подобно на кафез помещение лаеха и ръмжеха, подаваха муцуните си през пролуките на своя затвор. А зад тях се мержелееше безразборно издигната дървена постройка и от нея към безкрайното небе също се надигаше кучешки лай — просто не можеше да го сбърка. Беше същият като звуците, които бе чувал през стената на кръчмата в Оутли — гърмящи гласове на пияни мъже. Бар или кръчма, които тук сигурно наричаха хан или пивница. Сега, когато вече не му беше лошо от сока на Спийди, Джек долови острите миризми на мая, на малц и хмел. Не биваше да разреши на мъжете от хана да го открият.
За миг си представи как бяга от кучетата, а те джафкат и ръмжат през пролуките на оградата си. Изправи се. Небето сякаш притъмня, наклони се над главата му и го прихлупи. А какво ли се бе случило вкъщи, в неговия свят? Някаква симпатична бедичка в средата на Оутли? Може би приятен малък потоп или просто сладко пожарче? Джек тихичко отстъпи гърбом на няколко метра от хана, после тръгна странишком през високата трева. Измина около петдесет метра и забеляза още една къща. През прозорците й се виждаше, че вътре горят дебели свещи. Някъде вдясно замириса на кочина. Когато измина половината разстояние между хана и къщата, кучетата най-сетне престанаха да ръмжат и да джафкат и той бавно се насочи към Западния път. Нощта беше тъмна и безлунна.
„Джери Бледсоу“.
4.
Наоколо имаше и други къщи, въпреки че Джек не ги забеляза, преди да стигне до тях. С изключение на шумните пияници в хана зад него, тук в Териториите хората си лягаха веднага след залез слънце. В малките квадратни прозорци не горяха свещи. Самите къщи от двете страни на Западния път изглеждаха квадратни и тъмни и някак озадачаващо изолирани. Нещо не беше наред в гледката. Джек се опита да го отгатне, имаше чувството, че се занимава с една от игрите в детските списания, където задачата е да се открие разликата в две почти еднакви рисунки. Нищо не висеше на странно място, нищо не гореше, нищо не изглеждаше не на мястото си. Повечето от къщите бяха с дебели, мъхнати покриви, които приличаха на копи сено, но Джек предположи, че това са сламените покриви, за които бе чувал, но никога досега не беше виждал. „Морган — помисли си той с внезапно обзела го паника, — Морган дьо Орис.“ Видя как двамата — мъжът с дългата коса и куция крак и потящият се работохолик-съдружник на баща му за миг се сливат в едно — в Морган Слоут с коса на пират и затруднения при вървежа. Но не в Морган, Морган от този свят, бе причината картината да изглежда необичайно.
Тъкмо минаваше покрай някаква ниска, тумбеста едноетажна къщурка, която приличаше на уголемен заешки кафез и бе смахнато полуобкована с широки черни хиксове от дървени трупи. Тя също бе похлупена с мъхнат сламен покрив. Ако той сега вървеше по шосето към края на Оутли или даже бягаше към края на Оутли, за да бъдем по-близо до истината, какво би очаквал да види в единствения тъмен прозорец на кафеза за зайци-гиганти? Джек знаеше: танцуващото мъждукане на телевизионен екран. Но, разбира се, къщите в Териториите нямаха телевизори и не отсъствието на синкавото мъждукане го озадачаваше. Беше нещо друго, нещо толкова характерно за всяка крайпътна група къщи, че отсъствието му сякаш създаваше дупка в пейзажа. Човек забелязваше дупката, даже ако не можеше да определи какво точно липсва.
Телевизия, телевизори… Джек продължи покрай полуобкованата къщичка и пред себе си, само на педя от края на пътя видя входната врата на още едно малко жилище за джуджета. То сякаш имаше покрив от преплетени пръти, а не от слама. Джек се усмихна, мъничкото селце му напомни за страната на хобитите14. Представи си как хобитът, който опъва кабелите, цъфва тук и казва на господарката на… колибата или на кучешката къщурка?… както и да е, просто казва: „Госпожо, ние тъкмо кабелизираме вашата област и за нищожна месечна такса мога да ви закача още сега и вие ще хващате петнадесет нови канала, ще хващате всички спортни програми, ще хващате…“
И тогава внезапно осъзна какво липсва. Пред къщите нямаше стълбове! Нямаше жици! Никакви телевизионни антени не стърчаха към небето, никакви стълбове не се виждаха по протежение на Западния път, понеже в Териториите нямаше електричество. Ето защо беше се затруднил да определи липсващия елемент. Джери Бледсоу беше работил, поне през част от времето, като електротехник и момче за всичко в „Сойер & Слоут“.
14
Хобити — митични герои от романите на Дж. Р. Р. Толкин „Хобитът“ (1937), издаден у нас под заглавието „Билбо Бегинс или дотам и обратно“ и трилогията „Властелинът на пръстените“ (1954–55)