- Холандска също - обади се Райън някак сухо и немощно. Погледна към Мона и после пак към Мери Джейн. - Трябва да вървя.
- Чакай малко - настоя Мона. Тя отново натъпка устата си с ориз и отпи от млякото. - Само това ли искаше да ми кажеш? Че Майкъл е Мейфеър?
- Просто се споменава в онези записки - и без съмнение са отнася за Майкъл.
- По дяволите, нали не намекваш, че… - отвърна Мона.
- Та вие всички така яко сте се оплели - обади се Мери Джейн. - Като някоя кралска фамилия. А ето я и самата царица!
- Страхувам се, че си права - каза Райън. - Мона, вземаш ли някакви лекарства?
- Разбира се, че не. Не бих причинила това на дъщеря си.
- Е, тогава ще тръгвам - рече той. - А вие опитайте да се държите прилично. Помнете, че къщата е обградена от охрана. Не ми се иска да излизате. И моля ви, не вбесявайте Еужения!
- Глупости! - сопна се Мона. - Не си тръгвай. Ти си душата на компанията. А и какво имаш предвид с това да не вбесяваме Еужения?
- Когато отново се вразумите - отвърна Райън, - моля ви, обадете ми се. Ами ако детето е момче? Ти сигурно не би рискувала живота му с един от онези тестове за определяне на пола.
- Не е момче, глупчо - отвърна Мона. - Момиче е и аз дори вече я нарекох Мориган. Ще ти звънна. Става ли?
Той си тръгна, забързан по своя си начин - така както бързат сестрите или лекарите. С минимум шум и без суетене.
- Не докосвай онези книжа - извика и? той от килерчето.
Мона се отпусна и си пое дълбоко дъх. Доколкото знаеше, това бе последният възрастен, който щеше да ги провери за днес. Пък и какво беше това за Майкъл?
- Боже, мислиш ли, че е истина? Хей, Мери Джейн, хайде, като привършим, да идем горе да погледнем онези хартии.
- О, Мона, не зная. Той каза, че са на Роуан, нали? Каза да не ги докосваме. Мона, вземи си малко сметанов сос. Не искаш ли пиле? Не съм правила по-вкусно пиле досега.
- Сметанов сос! Сметанов ли каза? Мориган не иска месо. Не харесва месо. Виж, аз имам право да видя онези записки. Ако той е записал онова, което знае.
- Кой?
- Лашър. Нали знаеш кой е Лашър. Не ми казвай, че баба ти не ти е казвала.
- Добре де - каза ми. Но ти вярваш ли в него?
- Дали вярвам в него?! Кукличке, та той за малко да ме нападне. За малко и аз да попадна в статистиката му, като мама, леля Джифорд и другите бедни жени Мейфеър, които умряха. Разбира се, че вярвам в него, защото той е… - Тя се усети, че сочи към градината, в посока на дървото. Не, не и? казвай! Беше се заклела пред Майкъл да не казва на никого, че той е погребан там, заедно с другата, невинната, Емалет, онази, която умря, без да е сторила никому нищо.
Не и ти, Мориган, не се тревожи, момиченцето ми!
- Дълга история, сега няма време за това - каза тя на Мери Джейн.
- Знам кой е Лашър и какво се е случило - рече Мери Джейн. - Баба ми ми каза. Останалите не ни казаха направо, че той е убил онези жени. Казаха само, че баба и аз трябва да дойдем в Ню Орлиънс и да бъдем с останалите. Е, нали знаеш, не го направихме и нищо не ни се случи!
Тя сви рамене и поклати глава.
- Това щеше да е ужасна грешка - каза Мона. Сметановият сос бе великолепен с ориза. Защо искаш само бяла храна, Мориган?
Дърветата бяха натежали от ябълки, а тяхното месо бе бяло. Грудките и корените, изравяни от земята, също бяха бели и вкусни. О, виж звездите! Нима този непокварен свят бе наистина непокварен или всекидневните заплахи на природата бяха така ужасни, че и тогава всичко е било съсипано, както сега? Ако живееш в страх, какво значение има…
- Какво става, Мона? - попита Мери Джейн. - Хей, престани да мислиш за това.
- О, нищо, няма нищо - отвърна Мона. - Просто си спомних за един сън, който сънувах в градината. Там проведох невероятен разговор с някого. Знаеш ли, Мери Джейн, хората трябва да се обучават да се разбират взаимно. Ето например сега, аз и ти, ние се обучаваме взаимно да се разбираме, нали схващаш какво имам предвид?
- О, да, напълно. А после ще можеш да ми звънкаш във Фонтевро и да ми казваш: «Мери Джейн, имам нужда от теб!». А аз ще скоча веднага в пикапа и ще долетя.
- Да, точно така, наистина това имам предвид. Ти да знаеш всичко за мен и аз да знам всичко за теб. Това беше страхотен сън. Беше като… просто много щастлив сън. Всички танцувахме. Такъв огромен огън обикновено би ме изплашил, но в съня се чувствах свободна, напълно свободна. Не ми пукаше за нищо. Имаме нужда от още една ябълка. Не пришълците са измислили смъртта. Това е абсурдно понятие, но човек може да разбере защо всички са мислили, че те са го направили… Ами всичко зависи от перспективата и ако нямаш ясно понятие за време, ако не виждаш базисната относителност на времето, която, разбира се, ловците събирачи са разбирали, както и земеделците, но вероятно онези в тропическия рай никога не са развили, защото за тях времето не е циклично. Игла, забита в небето. Разбираш ли какво говоря?