- Лашър ли го е направил, или Райън?
- Знам ли, това е копие и не мога да разбера. Не, сега виждам, кръгчето е направено на копието. Трябва да е бил Райън, а тук пише нещо като «маег». Е, вероятно значи «маг».
- Точно така - отвърна Мона. - Това е на староанглийски. От време на време проверявам всички сходни думи на «вещици» и «магьосници».
- Да, аз също. Маг, точно така. И това значи, не, не ми казвай, това значи някой, който знае истината за всичко, нали?
- Като си помисля, че точно чичо Жулиен ме накара да направя това - каква загадка само! Уж призраците си знаят работата - но може пък чичо Жулиен да не я знае. Мъртвите не знаят всичко. Злите хора - живи или мъртви - винаги правят така, че да те оплетат в такава мрежа, че да няма измъкване. Но Жулиен не знае, че Майкъл е негов наследник. Сигурна съм. Иначе нямаше да ме накара да дойда.
- Да дойдеш къде, Мона?
- В тази къща в нощта на Марди Грас, да спя с Майкъл, да направя това бебе, което само аз и той можехме да направим, или пък ти и той, кой знае. Защото ти също усещаш миризмата, която се излъчва от кутиите, нали?
- Да, може и така да е. Никой не знае.
- Точно така, сладурано, никой не знае. Само че аз го хванах първа. Аз хванах Майкъл, докато вратата още бе отворена и Роуан не се бе прибрала у дома. Промъкнах се през пролуката и прас! Ето ти го бебето, прекрасно малко бебче.
Мона се обърна и вдигна глава, подпря брадичка на ръцете си и заби лакти в килима.
- Мери Джейн, трябва да научиш всичко.
- Да, трябва - каза Мери Джейн. - Искам да науча. Доста се притеснявам за теб.
- За мен? Не се притеснявай. Не съм била по-добре. Още ми се пие мляко, но иначе съм добре. Виж, още мога да лежа по корем, ох, всъщност не мога. - Тя седна. - Не беше много удобно. Предполагам, че ще трябва да се откажа от спането по корем за известно време.
Мери Джейн бе сключила вежди и бе придобила много сериозно изражение. Изглеждаше изключително сладка! Нищо чудно, че мъжете се отнасяха така покровителствено към жените. Дали и Мона изглеждаше толкова сладка?
- Малки вещици! - прошепна Мона и разпери пръсти зад косата си.
Мери Джейн се засмя.
- Да, малки вещици - рече тя. - Значи призракът на чичо Жулиен ти е казал да дойдеш тук и да спиш с Майкъл, а Роуан я е нямало.
- Точно така, нямаше я. И да ти кажа, чичо Жулиен има голям пръст в това. Работата е там, че се страхувам, че е отишъл на небето и ни е изоставил да се оправяме сами. Но това не е лошо. Не ми се ще да трябваше да му обяснявам всичко.
- Защо?
- Това е съвсем нов период, Мери Джейн. Може да се каже, че е вещерство на новото, на нашето поколение. Няма нищо общо с Жулиен, Майкъл или Роуан и с начина, по който те биха разрешили проблемите. Това е нещо съвсем различно.
- Да, разбирам.
- Наистина ли?
- Аха. Май много ти се спи. Ще ида да ти донеса малко мляко.
- О, това би било божествено.
- Ти просто лягай и заспивай, скъпа. Очите ти изглеждат доста зле. Виждаш ли ме изобщо?
- Разбира се, но си права. Ще си легна направо тук. И, Мери Джейн, моля те, възползвай се от ситуацията.
- О, ти си доста млада за такива работи, Мона.
- Не, глупаче, нямах това предвид - засмя се Мона. - Пък и не съм прекалено млада за мъжете, така че не съм млада и за момичета, нали? Всъщност дори ми е любопитно какво ли е да го направиш с момиче или пък с жена, с красива жена като Роуан. Но имах предвид, че кутиите са отворени - възползвай се от този факт и прочети всичко, което поискаш.
- Да, може би ще го направя. Не му разчитам много, но пък разбирам нейния почерк. Тук има и нейни неща.
- Да, прочети ги. Ако ще ми помагаш, трябва да ги прочетеш. А долу в библиотеката е досието на вещиците Мейфеър. Каза, че си го чела - наистина ли?
- Да ти кажа, не съм съвсем сигурна.
Мона се обърна настрани и затвори очи. А ти, Мориган, трябва да се върнеш много, много назад, не при онези глупости за нашественици и римски войници, а още по-назад и да ми кажеш как е започнало всичко. Кой е бил онзи тъмнокосият, когото всички са обичали?
- Лека нощ, Мери Джейн.
- Виж, преди да се отнесеш, скъпа, кажи ми кой ти е най-близкият от роднините?
Мона се засмя. Почти забрави въпроса, но после се събуди със сепване.
- О! Ти, Мери Джейн.
- Не Роуан или Майкъл?
- Абсолютно не. Сега дори трябва да ги възприемаме като врагове. Само че ще се наложи да питам Роуан за някои неща, да узная това-онова, но тя не бива да разбира какво се случва с мен. Трябва да измисля някакъв повод за въпросите си. Колкото до Джифорд и Алисия - те са мъртви. Древната Евелин е много болна, а Райън е твърде глупав. Джен и Шелби пък са твърде невинни. Пиърс и Кланси са просто безнадеждни, защо да съсипваме нормалния им живот? Някога пукало ли ти е за порядките на нормалния живот?