- Не ставай глупак - каза Томи. - Аз нямам кола. Трябва да тръгна с теб. Ами ако Стюарт дойде на церемонията? Помисли ли за това?
- Стюарт няма да се върне тук. Той има достатъчно мозък. Слушай сега, Томи. Това е окончателното ми решение. Ще остана до началото на церемонията, ще поднеса почитанията си, ще побъбря с някои от членовете, такива работи. После се махам! И отивам на среща с вещиците Мейфеър. Майната им на Стюарт и Теса.
- Добре, ще дойда с теб.
- Така е по-добре. Това е вече умна приказка. Моят практичен Томи се върна.
- Тогава поспи. Не казаха кога ще ни повикат. А ти ще караш.
Деветнайсет
Най-високата стая в кулата. Юри седеше до кръглата маса и гледаше димящия китайски чай в чашата пред себе си. Обреченият сам бе направил чая. Юри не искаше да го докосне.
Познаваше Стюарт Гордън, откакто бе постъпил в Таламаска. Беше вечерял безброй пъти с него и Аарън. Бяха се разхождали заедно в градината, ходеха заедно до Рим. Аарън говореше много свободно с Гордън. Вещиците Мейфеър това, вещиците Мейфеър онова. А ето че сега Гордън го бе предал.
Защо Аш все още не го убиваше? Какво полезно можеше да им каже вече, какво от думите му можеше да не е заразено с лудостта му? Бе почти сигурно, че негови помощници са били Марклин Джордж и Томи Монохан. Но орденът щеше да разкрие дали това е вярно. Юри се бе свързал с метрополията от селото и още щом чу гласа на Елвера, започна да плаче. Елвера бе вярна. Елвера бе добра. Юри знаеше, че пропастта, зейнала между него и Таламаска, вече е започнала да се затваря. Ако Аш беше прав, заговорът бе малък, всъщност Старшите изобщо не бяха замесени, а в такъв случай Юри трябваше да е търпелив. Трябва да изслуша Стюарт Гордън, за да разкаже в Таламаска какво е научил тази нощ.
Търпение. Аарън би искал това. Аарън би искал да научи историята, за да я запише за останалите. А Майкъл и Роуан, нима те нямаха право да узнаят фактите? А и Аш - този мистериозен Аш. Той бе разкрил предателството на Гордън. Ако не се бе появил на Спелинг стрийт, Юри щеше да приеме твърденията на Гордън, че е невинен, и глупавите лъжи, които му пробутваше в кафенето.
Какво ли си бе наумил Аш? Той беше завладяващ. Сега и Роуан, и Майкъл виждаха това. Виждаха забележителното му лице, спокойствието му, пълните с обич очи. Не биваше да забравят, че той е заплаха за Мона, за всеки от семейство Мейфеър. Юри се опитваше да не мисли за това. Точно сега имаха огромна нужда от Аш. По някакъв начин той бе поел контрола над цялата операция. Какво ли щеше да стане, ако се оттегли и остави Гордън на тях? Те нямаше да могат да го убият. Дори нямаше да могат да го изплашат, или поне Юри смяташе така. Той не знаеше колко много Роуан и Майкъл мразят Гордън. Те бяха неразгадаеми. Вещици. Вече бе уверен в това.
Аш седеше на отсрещната страна на кръга, подпрял чудовищните си ръце на старата дървена маса. Гледаше Гордън, който седеше точно до него. Не го мразеше, Юри не виждаше и следа от омраза в изражението на Аш. Но там нямаше и състрадание. Нямаше я нежността, която Аш проявяваше към всички, към абсолютно всички останали.
Роуан Мейфеър и Майкъл Къри седяха от двете страни на Юри и слава богу. Той не би издържал да е близо до Гордън. Майкъл беше гневен, изпълнен с подозрения. Роуан бе запленена от Аш. Юри беше очаквал това. Точно в момента обаче Майкъл не бе очарован от никого.
Юри не смееше да докосне чашата си. Със същия успех тя можеше да е пълна и с човешка урина.
- От джунглите на Индия - каза Стюарт и отпи от собствения си чай, в който бе налял доста уиски. - Не знам точно откъде. Не познавам Индия. Знам само, че местните казвали, че тя е там от вечни времена, бродела от село на село. При тях дошла преди войната, говорела английски и не остарявала. Жените в селото започнали да се плашат от нея.
Бутилката с уиски стоеше в средата на масата. На Майкъл Къри явно му се пиеше, но вероятно и той не искаше да се докосне до питиетата, предложени от Гордън. Роуан Мейфеър седеше със скръстени ръце. Майкъл Къри бе опрял лакти на масата. Той седеше по-близо до Стюарт, очевидно се опитваше да го разбере.
- Мисля, че една фотография промени всичко. Някой снимал цялото село, заедно. Някакъв храбрец с триножник и огромна камера. Тя била на тази снимка. Един млад мъж откри фотографията сред вещите на покойната си баба. Образован мъж, на когото преподавах в Оксфорд.
- И той знаеше за Таламаска?
- Да, не говорех много на студентите си за ордена, освен на тези, които искаха да чуят…
- Като онези момчета - каза Юри.
Той видя как очите на Стюарт просветнаха, сякаш самата светлина бе проблеснала.