- И ако Теса се събере с друг от нейната раса, ти ще разполагаш с дете, което може да си спомни предишен живот - и вероятно с още едно, което пък ще помни друг - каза Роуан.
- Точно така! Може да се изгради верига на паметта и кой знае колко назад щеше да стигне тя, ако някой, който си спомня по-ранното си съществуване, помни и разказите на онези, които е обичал в онова време и които пък са помнили живота преди!
Аш слушаше това мълчаливо, без да показва каквато и да било емоция. Не изглеждаше нито изненадан, нито обиден. Юри почти се усмихна. Това бе същата простота, която Аш бе показал и в «Кларидж», при първия им разговор.
- Друг можеше и да не обърне внимание на приказките на Теса - продължи Гордън, - но аз разпознах някои келтски думи, които тя използваше, думи на староанглийски, на латински. Дори разчитах руните, които пишеше! Знаех, че казва истината.
- И запазихте всичко това за себе си - обади се Роуан безстрастно, сякаш просто се опитваше да подскаже на Гордън да овладее емоцията си и да се върне към фактите.
- Да! Точно така. За малко обаче да кажа на Аарън. Колкото повече Теса говореше, толкова по-често споменаваше планинска Шотландия, ранни келтски ритуали и обреди, келтски светци и дори келтската църква. Вие сигурно знаете, че нашата английска църква, тогава келтска или британска, или както там са я наричали, е основана от самите апостоли, които са дошли от Йерусалим в Гластънбъри. Ние нямаме никаква връзка с Рим. Папа Григорий и неговият съмишленик, свети Августин, са натрапили римската църква в Британия.
- Да, но защо не сте казали всичко това на Аарън Лайтнър? - попита Аш, като леко повиши тон. - Казахте, че…
- Аарън вече бе заминал за Америка. Бе отишъл да осъществи още един контакт с вещиците Мейфеър и да намери други пътища в това психическо разследване. Не беше време да го разпитвам за ранните му разследвания. А после, разбира се, направих грешка. Взех жената, която ми бе поверена като на член на ордена, и я запазих за себе си почти като затворничка. Разбира се, нищо не можеше да я спре да си тръгне, ако пожелае, нищо, освен страха и?. Но аз всъщност я отделих от света. И не казах на ордена за това.
- Но как направихте връзката между Теса и вещиците Мейфеър? - попита Аш.
- О, не беше чак толкова трудно. Нещата се навързваха лесно. Както казах, речта на Теса бе изпълнена с препратки към архаичните обичаи на планинците. Тя все говореше за кръгове от камъни, построени от нейните хора и по-късно използвани от християните за странни ритуали, които свещениците така и не са успели да преустановят. Със сигурност познавате нашата митология. Поне някои от вас. Древните британски легенди са пълни с митични гиганти. Твърди се, че именно те са построили кръговете, така казваше и Теса. Нашите гиганти са живели много отдавна в мрачни отдалечени места, в пещери до морето, в пещери в планините. Е, гигантите на Теса са били почти заличени от лицето на земята, но малцина са оцелели също в такива тайни места! Когато се осмелявали да се появят сред хората, те предизвиквали както обожание, така и страх. Същото било и с малките хора, чийто произход бил забравен. Те също пробуждали както преклонение, така и страх. Ранните християни в Шотландия често танцували и пеели в каменните кръгове, защото знаели, че гигантите са правили така - всъщност дори са построили кръговете за тази цел. И така християните се опитвали чрез музиката да примамят гигантите от тайните им скривалища, за да слязат и да танцуват с тях. А после ги избивали, за да угодят на свещениците, но не и преди да ги използват, за да умилостивят старите богове.
- Как точно са ги «използвали»? - попита Роуан.
Очите на Гордън светнаха леко, той сниши глас и заговори с мек, почти приятен тон, сякаш самото споменаване на тези неща не можеше да не предизвика почуда.
- Вещерство, за това става дума - древно, кърваво вещерство, в което суеверието, под хомота на християнството, посяга назад към езическите времена, за да почерпи магия, да стори maleficia или да придобие власт, или само да научи някой мрачен таен ритуал, който ще ги развълнува така, както престъпленията винаги са вълнували човешкия род. Копнеех да потвърдя историите на Теса.
Без да се доверявам на никого, слязох в самите подземия на метрополията - там, където се съхраняват най-старите, непроучени материали от британския фолклор. Това са ръкописи, обявени за «фантасмагорични» и «неуместни» от учени като Аарън, който бе прекарал години в преводи на стари документи. Тези материали не присъстват в съвременните ни описи или в компютърните ни банки. Някой трябваше да докосне сбръчканите страници със собствените си ръце.