- Но това не бяха Столов и Норган.
- Не! Бяха мои приятели, мои приятели от съвсем друг тип. Но вие ме обърквате. Столов и Норган тогава още не бяха замесени. Не. Нека продължа.
- Но тези ваши приятели са били от Таламаска - обади се Роуан.
- Няма да ви кажа нищо за тях, освен че бяха… бяха млади мъже, на които вярвах.
- И вие ги доведохте тук, в тази кула?
- Всъщност не - отвърна Стюарт. - Не съм чак такъв глупак. Показах им Теса, но на място, което бях избрал точно за тази цел - сред руините на абатството на Гластънбъри, на самото място, където бе открит скелетът на двуметровия гигант. Заведох я там от сантиментални подбуди - да застане над гроба на същество от нейния вид. Там позволих да и? поднесат почитанията си онези, които избрах за помощници в своето дело. Те нямаха никаква представа, че нейният дом е на по-малко от една миля разстояние. Така и не узнаха това. Но се посветиха на целта с голям ентусиазъм. Предложиха да направят научни изследвания. Помогнаха ми да взема кръв от Теса, която изпратих в различни лаборатории за анализ. Тогава се сдобихме с първото сигурно доказателство, че тя не е човешко същество! Ензими, хромозоми, нищо не разбирам от това. Те обаче разбираха.
- Значи са били лекари? - попита Роуан.
- Не, просто много умни млади мъже. - По лицето на Стюарт премина сянка и той погледна с омраза към Юри.
«Да, твоите ученици», помисли си той, но не каза нищо. Ако го прекъснеше отново, това можеше да убие Гордън.
- На този етап всичко беше съвсем различно! Нямаше никакви заговори за убийството на хора. Но после, после се случиха много неща.
- Продължавай - обади се Майкъл.
- Следващата ми стъпка бе логична! Да се върна в подземията, при изоставения фолклор, за да открия само онези светци, които са се отличавали с изключителен ръст. И какво открих - цяла купчина жития, спасени от унищожение по времето на предприетото от Хенри VIII отвратително унищожаване на манастирите. Те бяха сред хилядите други подобни текстове в нашите архиви.
И… сред тези съкровища имаше една папка, събрана от отдавна починал секретар или духовник: «Жития на шотландските светци», а отдолу набързо надраскано подзаглавие: «Гиганти»!
Веднага се сдобих с последния препис на един ранен ръкопис на монах от Линдисфарн18, написан през осми век. В него се разказваше историята на свети Ашлар - светец, който обладавал такава мощ и толкова силна магия, че се появявал сред планинците в две различни ери, защото Господ го връщал на земята, също като пророк Исая. Според легендата той бил обречен да се връща отново и отново сред живите.
Юри погледна Аш, но той не каза нищо. Юри не можеше да си спомни дали Гордън изобщо бе разбрал какво е името на талтоша. Но старецът вече се взираше в него и бързо изрече:
- Възможно ли е ти да си кръстен на този светец? Възможно ли е ти самият да го познаваш, от спомените си за предишен живот или от чутото от другите, ако си познавал други от твоя вид? - Очите му искряха.
Аш не отговори. Този път мълчанието му беше каменно. Нещо се бе променило в изражението му. Дали не излъчваше чистата омраза, която изпитваше към Гордън?
Старецът веднага продължи разказа си. Раменете му увиснаха, а ръцете му жестикулираха трескаво.
- Бях завладян от ентусиазъм, когато прочетох, че свети Ашлар е бил гигант, висок над два метра. Че е принадлежал на езическа раса, за чието унищожение самият той помогнал…
- Стига толкова за това - обади се меко Аш. - Кажи как направи връзката с вещиците Мейфеър. Как така се стигна до смъртта на толкова хора?
- Добре - каза Гордън търпеливо. - Но вероятно ще позволиш на смъртника да ти зададе един въпрос?
- Вероятно не, но все пак питай - отвърна Аш.
- Искам да знам дали всичко това ти е известно, ти самият имаш ли спомени от тези ранни времена?
Аш му направи жест да продължава.
- О, ти си жесток, приятелю - изпъшка Гордън.
Аш, изглежда, се разгневи. Гъстата му черна коса и гладка, почти невинна на вид уста сега изглеждаха някак заплашително. Приличаше на ангел, който едва сдържа гнева си. Не отговори на стареца.
- И ти отнесе тези истории у дома, при Теса? - попита Роуан.
- Да - отвърна Гордън, като едва откъсна поглед от Аш и се обърна към нея. Когато продължи, на устните му се появи леко фалшива усмивка - сякаш искаше да каже: «Хайде сега да отговорим на въпроса на красивата дама от първия ред». - Наистина разказах тези истории на Теса; на вечеря, както винаги, аз и? казах какво съм прочел. И тя знаеше историята на точно този светец! Ашлар, един от нейните хора, велик водач, крал, който се обърнал към християнството и предал своите. Аз триумфирах. Вече разполагах с името му, което можех да проследя в историята. На следващата сутрин се върнах в архива и започнах усилена работа. А после, после… дойде най-великото ми откритие, заради което всеки изследовател от Таламаска би дал дясната си ръка.