Той замълча, огледа ги един по един, дори накрая спря поглед върху Юри. Усмихваше се гордо.
- Беше една книга, пергаментов сборник, какъвто не бях виждал никога! И не бях мечтал да видя. На капака на дървената кутия, в която бе поставен, бе гравирано «Свети Ашлар». Това бе името на светеца, което изведнъж се появи от праха и сенките, когато огледах с фенерче лавиците.
Отново замълча.
- А под това име - продължи Гордън след малко, като пак оглеждаше всички, сякаш да увеличи драматизма на момента, - под това име имаше рунически надпис, който гласеше: «История на талтошите в Британия!», а на латински: «Гигантите на земята!». Същата нощ Теса потвърди с кимване, че съм попаднал на точната дума. «Талтоши. Това сме ние», каза тя. Веднага напуснах кулата и поех към метрополията. Слязох в подземието. Другите документи винаги изучавах вътре в къщата, в библиотеките или където реша. Нима подобно нещо би привлякло нечие внимание? Този документ обаче трябваше да стане мое притежание.
Той стана и опря свитите си на юмруци ръце в масата. Погледна към Аш, като че се опасяваше дали няма да го спре. Но талтошът седеше с мрачно изражение, което сега излъчваше и крайна студенина.
Гордън се отдръпна, обърна се и тръгна право към големия резбован шкаф до стената. Извади оттам голяма правоъгълна кутия.
Аш го гледаше кротко, явно не очакваше старецът да се опита да избяга или пък бе уверен, че може да го хване, ако той хукне към стълбите.
Гордън донесе кутията и Аш се втренчи в нея така, сякаш в него се надигаше гняв, който може да избухне всеки момент.
«Господи, документът е истински», помисли си Юри.
- Виж - каза Гордън и докосна импрегнираното дърво, сякаш бе свещена реликва. - Свети Ашлар. - А после отново преведе долните надписи. - И какво мислите, че има в тази кутия? Можете ли да се досетите?
- Хайде, продължавай, Гордън - обади се Майкъл, като погледна напрегнато Аш.
- Ще продължа! - обяви старецът шепнешком, а после отвори кутията. Отвътре извади огромна книга с твърда кожена подвързия, сложи я на масата пред себе си и отмести кутията встрани.
Веднага разтвори корицата и всички видяха титулната пергаментна страница. Беше красиво илюстрирана в алено, златно и кралскосиньо. Миниатюри осейваха латинския текст. Гордън отгърна страницата много внимателно и Юри видя още по-великолепно изписан текст и по-фини и изкусни миниатюри, чиято красота можеше да се разгледа единствено с лупа.
- Погледнете, защото никога няма да видите отново подобен документ. Той е написан от самия светец. Това е историята на талтошите от самото и? начало; история на една унищожена раса; както и собствените му признания, че той - свещеник, чудотворец или светец - не е човек, а един от тези изгубени гиганти. Това е и неговата молитва към самия свети Колумба - великият мисионер при пиктите, абат и основател на келтския манастир на Айона - с която го призовава да повярва, че талтошите не са чудовища, а същества с безсмъртни души, създадени от Господ, същества, които могат да споделят Христовата благодат. Просто великолепно!
Внезапно Аш скочи на крака и грабна книгата от ръцете на Гордън.
Старецът се вкамени до стола си. Аш стоеше до него.
Останалите също се изправиха бавно. Когато станеш свидетел на нечий гняв, трябва да покажеш уважение към него или поне да не се правиш, че не си го забелязал, помисли си Юри. Всички мълчаха и се взираха в Аш, който пък не сваляше поглед от Гордън, сякаш възнамеряваше да го убие на минутата.
Беше ужасно да видиш как красивото лице на талтоша се разкривява от гнева. «Сигурно така изглеждат ангелите, когато връхлитат с горящите си мечове», помисли си Юри.
Изражението на Гордън бавно се претопяваше от оскърбление към чист ужас.
Когато най-сетне заговори, Аш почти шептеше, въпреки че гласът му си беше предишният, изпълнен с вежливост.
- Как си посмял да присвоиш това? - Гневът го караше да повишава тон. - Ти си не само убиец, но и крадец! Как си посмял!
- И какво? Ще ми го вземеш ли? - попита Гордън с блеснали очи. Явно реши да отвърне на гнева с гняв. - Ще го отнемеш така, както ще отнемеш и живота ми? Какво ти дава това право? Имаш ли представа какво зная за твоя народ?
- Аз съм го написал! - обяви Ашлар, а лицето му вече пламтеше от гняв. - Тази книга е моя! - прошепна, сякаш не смееше да го изрече високо. - Аз написах всяка дума в нея. Аз изрисувах миниатюрите. Направих го за Колумба, да! И тя е моя! - Той отстъпи назад и притисна книгата към гърдите си. Трепереше, премигна за секунда, после заговори отново с мекия си глас: - Както и всичките ти приказки, всичките ти проучвания на тази верига на паметта!