Тишината бе натежала от гнева му.
Гордън поклати глава и каза:
- Ти си самозванец.
Никой не продума.
Старецът остана непоколебим, изражението му бе почти комично в дързостта си.
- Да, ти си талтош - добави той. - Но не и свети Ашлар! Никога! Възрастта ти щеше да е невъобразима!
Никой не отвърна. Никой не помръдна. Роуан се взираше в лицето на Аш. Майкъл и Юри оглеждаха всички поред.
Аш въздъхна тежко, сведе глава, като все още държеше здраво книгата. Пръстите му се отпуснаха съвсем леко.
- А според теб каква е възрастта на онова жалко създание в долната стая? - попита той тъжно.
- Но тя си спомняше предишни животи и разказаното и? за предишните животи на другите…
- О, замълчи, нещастен глупако! - изстена тихо Аш. Дишането му беше накъсано. След малко гневът най-сетне взе да отстъпва от лицето му. - И ти си крил това от Аарън Лайтнър? - продължи той. - Крил си го от най-добрите учени на ордена, за да можете ти и твоите приятелчета да изплетете мръсния си заговор за отвличането на талтош! Не сте по-различни от селяните в Шотландските планини - невежи, брутални диваци, които примамват талтоши в каменните кръгове, за да ги убият. Та това е същият Свещен лов.
- Не, не искахме да го убием! - извика Гордън. - Не искахме да го убием. Само да видим съвкупяването! Да съберем Лашър и Теса на Гластънбъри Тор! - Той се разрида, едва си поемаше дъх. Заговори задавено: - Да видим как тази раса се възражда на свещената планина, където самият Христос е проповядвал религията, която е променила целия свят! Не искахме да го убием, никога, само да го върнем към живот! Именно тези вещици го убиха, те унищожиха талтоша, сякаш той е просто някаква гавра на природата! Унищожиха го безмилостно и хладнокръвно, без да помислят какво представлява и какво може да бъде! Те го направиха, не аз.
Аш поклати глава и стисна книгата още по-силно.
- Не, ти го направи - каза той. - Ако само беше разказал всичко това на Аарън Лайтнър, ако му беше дал това скъпоценно знание!
- Аарън никога не би ми помогнал! - извика Гордън. - Никога нямаше да измислим подобен план. Бяхме твърде стари. Но младите, които притежават кураж и въображение - те се опитваха да съберат талтошите!
Аш отново въздъхна. Изчака дишането му да се успокои. После погледна пак към Гордън.
- Как научи за талтоша на Мейфеър? - попита той. - Как направихте последната връзка? Искам да знам. Отговори ми сега или ще ти откъсна главата и ще я сложа в скута на любимата ти Теса. Нейното ужасено лице ще е последното, което ще видиш, преди мозъкът ти да се пръсне и умре.
- Аарън - промълви Гордън. - Аарън направи връзката. - Трепереше, вероятно бе на път да припадне. Отстъпи назад, а погледът му се стрелкаше наляво-надясно. Втренчи се в шкафа, от който бе извадил книгата. - Неговите доклади от Америка - добави след малко и се приближи до шкафа. - Съветът се събра. Информацията бе от изключителна важност. Една от вещиците Мейфеър, Роуан, бе родила чудовищно дете. Случило се на Коледа. Дете, което пораснало за часове. Членовете на ордена от цял свят получиха описанието му. Веднага разбрах, че това е талтош! Но не казах на никого.
- Ах, ти, зли човече - прошепна Майкъл. - Нещастни зли човече.
- И ти ме наричаш така! Ти, който уби Лашър! Кой уби носителя на една тайна, сякаш е най-обикновен престъпник, когото си срещнал в долнопробен бар?
- Значи ти и останалите - намеси се бързо Роуан, - ти и останалите направихте всичко това сами?
- Точно така. - Той отстъпи още една крачка към шкафа. - Не се надявайте, няма да ви кажа кои са те.
- Интересува ме просто дали Старшите са имали нещо общо с това - каза Роуан.
- Факсовете от тях бяха фалшиви - отвърна Гордън. - Ние ги прихващахме. Не аз лично. Дори не разбирам от тези неща. Но беше направено и допускахме само онези писма от и до Старшите, които нямаха връзка с този случай. Подменяхме съобщенията между Аарън и Юри до Старшите и обратно. Не беше трудно - Старшите с тяхната склонност към потайност и простота сами бяха станали уязвими за подобен номер.
- Благодаря, че ни каза това - каза Роуан мрачно. - Вероятно Аарън го е подозирал.
Юри едва понасяше вежливостта, с която тя говореше на този подлец, успокояваше го, когато трябваше да бъде удушен на мига.
След малко Роуан каза:
- Какво друго можем да измъкнем от него? - Погледна Аш. - Мисля, че приключихме.