- Аш - прошепна Роуан. - Така ще им дадеш неопровержимо доказателство за съществуването на талтошите! Защо ще правиш подобно нещо?
- Така ще е най-добре - обади се Майкъл. Говореше с такава жар, че Юри се стъписа. - Направи го, направи го заради Аарън. Отведи я там, при Старшите. Направи всичко възможно да разнищиш този заговор. Дай им скъпоценната информация!
- Ами ако бъркаме - възпротиви се Роуан, - ако не са били само трима… - Тя се поколеба и се вгледа в дребното безжизнено тяло на Гордън. - Тогава какво ще стане?
- Нищо - отвърна Аш меко. - Ще разполагат с едно умиращо същество, което отново ще се превърне в легенда, без значение колко научни изследвания ще му направят благодарение на нейното търпение, без значение колко ще я фотографират или записват историите и?. Отведи я там, Юри. Моля те. Представи я пред Съвета. Нека всички я видят. Унищожи тайната, която бе използвана така безогледно от Гордън и неговите приятели.
- А Самюъл? - попита Юри. - Той ми спаси живота. Какво ще направи, когато разбере, че държим Теса в ордена?
Аш се замисли, веждите му се извиха красиво, изражението му някак омекна. Също както при първата им среща - познатият израз на доброта на лицето на същество, което вероятно бе в по-голяма степен човек от хората.
Юри бе споходен от изненадваща мисъл - може би Аш, който бе живял вечно, бе станал по-състрадателен от хората. Но не беше така. Той бе отнел живот и щеше да убие Гордън, ако Роуан не бе накарала сърцето на стареца да спре. Това същество можеше да обърне света, за да се добере до Мона, Мона вещицата, която може да роди талтош. Как, за бога, щеше да я предпази от него?
Всичко изглеждаше така объркано, така неразрешимо. Разбира се, можеше да отведе Теса със себе си; можеше да се обади в ордена още сега и да ги помоли да се върне. Със сигурност щяха да му разрешат и той отново щеше да е у дома. Щеше да говори пак със Старшите и те щяха да станат негови пазители и приятели. Щяха да му помогнат да реши какво да направи. Щяха да свалят бремето от плещите му.
- А аз ще пазя Мона - каза Роуан тихо.
Той се сепна. Тази вещица бе прочела мислите му. Колко ли добра бе в това? Можеше ли талтошът да я заблуди, да я измами?
- Аз не съм заплаха за Мона Мейфеър - каза Аш, очевидно схванал опасенията му. - Бъркаш за това от самото начало. Не бих застрашил живота на дете. Никога не бих насилил жена. Не се тревожи повече за това. Остави Мона Мейфеър на тези две вещици, които я обичат и ще се грижат за нея. Остави семейството на тях. Без съмнение и Старшите ще ти кажат същото. Остави семейството да се излекува само. Остави орденът да се прочисти сам.
Юри искаше да отговори, но не знаеше какво да каже. Толкова му се искаше да е истина.
Внезапно Аш се приближи до него и обсипа лицето му с нежни целувки. Юри вдигна очи, обзет от плам, придърпа Аш за врата и впи устни в неговите.
Целувката им беше силна и непорочна.
Юри си спомни шеговитите думи на Самюъл - че се е влюбил в Аш. Но не му пукаше. Тук ставаше дума за доверие. Доверието носи същото облекчение, както прекрасното чувство на близост - тогава сваляш защитите си и можеш да бъдеш унищожен.
- Ще отнеса тялото - каза Аш. - Ще го оставя някъде, където хората едва ли ще го намерят.
- Не - отвърна Юри. Гледаше Аш право в големите спокойни очи. - Както ви казах, аз вече говорих с метрополията. Когато се отдалечиш на няколко мили, им се обади. Ще ти дам номер. Кажи им да дойдат тук. Ще се погрижим за тялото на Стюарт Гордън, както и за всичко останало.
Той се отдалечи от Аш и застана до сгърченото тяло. Колко жалък изглеждаше Гордън в смъртта, Гордън, ученият, от когото всички се възхищаваха, приятелят на Аарън, ментор за младите. Юри се наведе и без да променя позата на тялото, пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото на стареца. Там откри обичайната купчинка от малки бели картички.
- Ето, това е номерът на метрополията - каза той на Аш, щом се изправи, и му подаде една картичка. После погледна пак към тялото. - Нищо не ни свързва с този мъртъв мъж - каза той. И внезапно осъзнал великолепната истинност на думите си, почти се засмя. - Колко хубаво - обяви той. - Той е просто мъртъв, без никаква следа от насилие. Да, обади се на този номер и те ще дойдат. Ще ни отведат у дома.
Обърна се и погледна Роуан и Майкъл.
- Ще се свържа с вас скоро.
Изражението на Роуан бе тъжно и неразгадаемо. Майкъл обаче бе явно разтревожен.
- А ако не го сториш, ще знаем, че сме сбъркали - каза той.
Юри се усмихна и поклати глава.
- Вече разбирам как се е случило. Виждам слабостта и очарованието.
Той огледа стаята. Част от него я мразеше много, но друга част разбираше, че това е светилище на гибелен романтизъм. Част от него не можеше да понесе мисълта да чака тук спасението. Но бе твърде уморен, за да мисли за нещо друго или пък да постъпи по друг начин.