Има още много неща, които мога да ви разкажа за нашия начин на живот - за нашите песни, за естеството на споровете ни, които вие сигурно ще сметнете за абсурдни, и за грешките, които непохватните млади талтоши неизбежно правеха. На острова имаше малки бозайници - нещо като маймунки - но дори и не помисляхме да ги ловим и ядем. Подобна идея би била изключително вулгарна.
Мога да опиша и какви жилища си строяхме, защото имаше много видове. Както и скромните украшения, които носехме. Не харесвахме дрехите, нито имахме нужда от тях и не искахме нещо мръсно да се докосва до кожата ни. Мога да ви опиша нашите лодки и колко нескопосни бяха. Мога да ви опиша хиляди такива неща.
Случваше се да се промъкваме тайно в жилището на жените само за да ги видим как правят любов. Но те ни откриваха и настояваха да си тръгнем. По скалите имаше пещери и малки скални ниши до бълбукащи извори, които се бяха превърнали в истински светилища на любовта както за жени, така и за мъже.
В този рай не познавахме скуката. Имаше твърде много неща за правене. Можеше да лудуваме с часове по морския бряг, дори да плуваме, ако се осмелим. Можеше да събираме яйца, плодове, да танцуваме или пеем. Художниците и музикантите бяха най-трудолюбиви. Както и строителите на лодки и хижи.
Имаше големи възможности за развитие на ума. Мен лично ме смятаха за много умен. Правеха ми впечатление някои особености, които другите не забелязваха. Виждах например, че някои миди в топлите басейни растат по-бързо, когато са озарявани от слънцето, или че някои гъби растат най-добре през мрачните дни. Много обичах да изобретявам разни неща - например прости лифтове от лози и кошници от съчки, с които можехме да сваляме плодовете от върховете на дърветата.
Но колкото ми се възхищаваха за това, толкова ми се и смееха. Смятаха подобни изобретения за ненужни.
Тежката работа бе непозната за нас. Всеки ден откриваше пред нас милиони възможности. Никой не се съмняваше в съвършената ценност на удоволствието.
Болката бе нещо лошо.
Ето защо раждането събуждаше подобно благоговеене и предпазливост. Защото то означаваше огромна болка за жената. Разбира се, жената при талтошите не бе роб на мъжа. Тя често бе силна колкото него. Хормоните у нея обаче създаваха съвсем различна химия.
Раждането - това съчетание на болка и удоволствие - бе най-голямата мистерия в нашия живот. Всъщност то бе единствената мистерия.
Вече знаете всичко необходимо. Нашият свят бе свят на хармония и истинско щастие, свят със само една велика мистерия и множество малки чудеса.
Това беше рай и никога няма да се роди талтош, който да не си спомня тази изгубена земя на хармонията - без значение колко човешка кръв тече във вените му и колко далеч е от своите предци. Никога няма да се роди такъв талтош.
Лашър със сигурност си я е спомнял. Емалет - също.
Историята на този рай тече във вените ни. Ние го виждаме, чуваме песните на птиците, чувстваме топлината на вулканичните извори. Усещаме вкуса на плодовете; чуваме гласовете на певците и сами подемаме техните песни. И знаем, знаем нещо, в което хората тайно вярват - че този рай може да настъпи отново.
Преди да преминем към катастрофата и земята на зимата, нека добавя още нещо.
Вярвам, че сред нас е имало и лоши талтоши, които са извършвали жестокости. Това сигурно са били убийците или пък онези, които са били убивани. Сигурен съм, че трябва да е било така. Но никой не говореше за това! Подобни неща не присъстваха в нашите истории! Така че ние нямахме памет за кървави инциденти, за изнасилвания, за яростно съперничество между мъже. У нас надделяваше огромният ужас пред насилието.
Как точно е било осъществявано правосъдието, не знам. Нямахме лидери в тесния смисъл на думата, имахме групи от мъдреци, които някак се привличаха взаимно и оформяха нещо като елит, към който се обръщахме при нужда.
Друга причина да вярвам, че жестокости трябва да са се случвали, бе това, че ние имахме понятия за Добър и Зъл бог. Разбира се Добрият бог беше онзи или онази (божествеността му не бе разграничена по пол), който ни е дал земята, създал ни е и ни е дарил с удоволствия. Злият бог бе създал ужасната земя на суровия студ. Той се радваше на злополуките, при които умираха талтоши; и понякога дори сам се вселяваше в някой от нас, но много, много рядко!
Ако около тази смътна религия е имало някаква митология, то аз не съм я чувал. Ние не правехме кървави жертвоприношения, нито се опитвахме да умилостивяваме боговете. Възхвалявахме Добрия бог с песни и стихове и с танцуване в кръгове. Когато танцувахме около съвкупяваща се двойка, бяхме най-близо до него.