- Тя е наша - каза Мона.
- И да ви кажа, разпознах всички. Никога не греша. Имаше обаче един чужд човек, или по-скоро смесен. Аз винаги познавам кой е Мейфеър. Щото има цяла сюрия, дето нямат брадички, а имат хубави носове, изкривени малко надясно ей тук, и очи, дръпнати настрани. А има и други, дето приличат на теб - обърна се тя към Майкъл, - аха, точно като теб, истински ирландци с гъсти вежди и къдрави коси, с големи откачени ирландски очи.
- Но, скъпа, аз не съм Мейфеър - запротестира Майкъл.
-… има и с червени коси като нея, само дето тя е най-хубавата. Сигурно си Мона. Имаш излъчването и блясъка на човек, който току-що се е сдобил с тонове мангизи.
- Мери Джейн, скъпа - каза Силия, но не успя да добави някакъв интелигентен аргумент или поне незначителен въпрос.
- Е, как е да си адски богата? - попита Мери Джейн, а големите и? игриви очи се бяха приковали в Мона. - Имам предвид какво чувстваш тук. - И тя се удари с юмрук по евтината, зейнала на гърдите блузка, присви отново очи и се наведе напред, така че цепката между гърдите и? се видя съвсем ясно, поне за нисък човек като Мона. - Няма значение. Знам, че не бива да питам такива работи. Дойдох да видя нея, нали се сещаш, защото Пейдж и Беатрис ми казаха да го направя.
- И защо? - попита Мона.
- Тихо, скъпа - обади се Беатрис. - Мери Джейн е Мейфеър. Мила Мери Джейн, трябва да доведеш тук баба си, и то незабавно. Говоря сериозно, дете. Искаме да дойдете тук. Имаме цял списък с подходящи адреси - и временни, и постоянни.
- Знам кого има предвид - обади се Силия. Тя седеше до Роуан и единствена събра достатъчно смелост да попива лицето и? от време на време с бялата си носна кърпичка. - Искам да кажа, че зная кои са Мейфеър без брадичките. Поли, например, има имплант. Тя се роди без брадичка.
- Е, ако има имплант, значи има брадичка, нали така? - обяви Беатрис.
- Да, но пък има дръпнати очи и остър нос - намеси се Мери Джейн.
- Точно така - одобри Силия.
- Вие се страхувате от допълнителните гени, а? - попита Мери Джейн, а гласът и? се извиси така, сякаш го бе метнала като ласо, за да привлече вниманието на всички. - Мона, ти страхуваш ли се?
- Не зная - отвърна Мона, но всъщност не се страхуваше.
- Разбира се, нищо такова няма да се случи! - рече Беа. - Гени! Та това си е само теоретично. Трябва ли да говорим за него? - Тя хвърли многозначителен поглед към Роуан.
А Роуан се взираше както винаги в стената, може би в отблясъка на слънцето по тухлите, кой знае? Мери Джейн приближи напред.
- Мисля, че в това семейство вече няма да се случи нищо толкова вълнуващо. Мисля си за момента, в който този вид вещерство е отминал, а другата ера на нов вид вещерство…
- Скъпа, ние всъщност не вземаме това особено на сериозно - намеси се Беа.
- Знаеш ли семейната история? - попита Силия.
- Дали я знам? Та аз знам неща, които вие не знаете. Знам неща, които баба ми е разказвала, а тя ги е чула от стария Тобиас. Знам неща, написани на стените на тази къща. Когато бях малка, седях на коленете на Древната Евелин. Тя ми разказа всичко. И то само за един следобед.
- А чела ли си досието за нашето семейство, досието на Таламаска… - настояваше Силия. - Дадоха ли ти го в клиниката?
- О, да, Беа и Пейдж ми го донесоха - отвърна Мери Джейн. - Вижте. - И тя посочи към лепенките на ръката и на коляното си. - Ей тук ме убодоха! Взеха толкова много кръв, че спокойно могат да направят жертвоприношение на дявола. Наясно съм с цялата ситуация. Някои от нас имат цял набор от допълнителни гени. Като се женят твърде близки роднини е двойна доза от двойната спирала, и ето ви - хоп! - ражда се талтош. Може би! Може би! Но все пак толкова много братовчеди са се изпоженили помежду си и никога не се е случило, поне досега де… Вижте, наистина не бива да говорим за това пред нея.
Майкъл се усмихна уморено в знак на благодарност.
Мери Джейн отново хвърли поглед към Роуан. После направи голям син балон с дъвката си, всмукна го и го спука.
Мона се засмя.
- О, хубав номер. Аз не мога да го правя.
- И слава богу! - обади се Беа.
- Та значи си чела досието - настояваше Силия. - Много е важно да научиш всичко.
- О, да, прочетох го до последната дума - призна Мери Джейн. - Дори и тези, които не разбирах. - Тя се плесна по стройното загоряло бедро и започна да се смее. - Вие що постоянно ме питате какво съм прочела? Та помогнете ми да се образовам малко, единствено това ще ми свърши работа. Знаете ли, най-лошото, което ми се случи, е, че мама ме спря от училище. Разбира се, тогава не ми се и ходеше. По ми беше интересно в градската библиотека, но…
- Мисля, че си права за допълнителните гени - каза Мона. - Както и за нуждата от образование.