Представете си, ако можете, огромна снежна равнина, ясно синьо небе, от лагерите и хижите, съградени близо до каменния кръг, се издига дим. Представете си талтошите, мъже и жени с моя ръст, с дълги чак до кръста коси, а понякога дори до глезените, облечени в умело ушити дрехи от животински кожи и с високи кожени ботуши, хванати за ръце, да оформят тези красиви, прости конфигурации, а гласовете им да се извисяват в песен.
Бръшлянови листа, имел, зеленика, всичко, което бе зелено през зимата, закичвахме в косите си или носехме, за да го положим на земята. Клонки от бор или от друго вечнозелено дърво.
През лятото носехме много цветя. Всъщност по цял ден и цяла нощ из гората бродеха групи талтоши, за да търсят цветя и свежи зелени клонки.
Песните и музиката бяха вълшебни. Никой не можеше да се откъсне лесно от кръга. Всъщност някои дори не си тръгваха по собствено желание. Малки огньове горяха по периметъра между движещите се кръгове от танцьори. Някои талтоши танцуваха, пееха и се прегръщаха, докато не паднат в несвяст или дори мъртви.
В началото нямахме централна фигура в кръга, но това се промени. Започнаха да ме привикват да застана в центъра, да свиря на арфа и да танцувам. А след като прекарвах там много часове, друг заставаше на мое място, после се редуваше друг, после друг. И всеки създаваше музика и песен, които останалите повтаряха, като подемаха от вътрешния към всеки следващ кръг, като вълни в езерце, създадени от паднал във водата камък.
Понякога издигахме големи клади, една в центъра и други на различни места, за да могат танцьорите да преминават покрай тях, докато се въртят огромните кръгове.
Раждането на нов талтош в нашия кръг бе събитие, с което не можеше да се сравни дори раждането в изгубената земя. Защото там кръговете от талтоши се създаваха доброволно и спонтанно и бяха малки. А тук новото създание отваряше очи и виждаше огромно племе от собствения си вид, чуваше ангелски хор и приютено в този кръг, то започваше да суче, получаваше ласки и обич още от първия ден на живота си.
Разбира се, ние се променяхме. Променяхме се заедно с промяната на вроденото ни знание. Наученото от нас променяше генетичния потенциал на новороденото.
Родените във времената на кръговете имаха по-силно усещане за святост от по-старите. Те не бяха така склонни към веселие, ирония или съмнения като нас. Родените във времената на тези кръгове бяха по-агресивни и способни дори на убийство, ако се наложи, и то без да пролеят сълза.
Ако ме бяхте попитали тогава, щях да кажа, че нашият вид ще живее вечно. Ако тогава ми бяхте казали: «Ще дойдат човеци, които ще избиват за удоволствие, ще изнасилват и горят, ще рушат само защото така са свикнали да живеят», аз нямаше да ви повярвам. Щях да отвърна: «О, но ние ще разговаряме с тях, ще им разкажем нашите истории, нашите спомени, ще ги попитаме за техните и ще започнем да танцуваме и пеем, а те ще спрат да се бият и да вършат лоши неща».
Когато човешките същества наистина ни връхлетяха, ние решихме, разбира се, че те са обикновени малки космати човеци от крехкото племе на дружелюбните, сумтящи дребни ловци, които понякога идваха до бреговете ни с лодки от животинска кожа, продаваха стоката си и потегляха обратно.
Чувахме истории за набези и кланета, но не можехме да повярваме. В края на краищата защо някой би вършил подобни неща?
А после с изумление установихме, че човешките същества, които се появиха в Британия, имаха гладка кожа като нашата, а магическите им камъни бяха изковали щитове, шлемове и мечове. Те яздеха опитомени коне и нахлуваха със стотици, изгаряха нашите селища, пробождаха телата на събратята ми с копия и отсичаха главите им.
Те отвличаха жените ни, изнасилваха ги, докато те не умираха от кръвоизливите. Отвличаха мъжете ни и се опитваха да ги поробят, подиграваха им се, което доведе някои от тях до лудост.
Първите им набези бяха много редки. Воините идваха по море и нападаха през нощта откъм гората. Ние вярвахме, че всеки набег ще е последен.
Често дори ги отблъсквахме с бой. Не бяхме така свирепи като тях, но умеехме да се защитаваме. Разучавахме техните метални оръжия и търсехме начин да изработим свои. Всъщност дори успяхме да пленим няколко човешки същества и се опитахме да научим повече за тях. Открихме, че когато спим с техните жени, доброволно или не, те умират. А мъжете им питаят дълбока и неотменима омраза към нашата доброта. Наричаха ни «глупаците от кръга» или «глупавия народ на камъните».