Дивите талтоши бягаха от своите мъчители. Човешките жени, които бяха заченали талтоши, идваха в долината да търсят убежище. Разбира се, ние ги приемахме.
Учехме се от тези човешки майки.
Нашите малки се раждаха за часове, но при тях бременността траеше от две седмици до месец, в зависимост от това дали майката е наясно със съществуването на детето. Всъщност, ако майката знаеше и говореше на детето, ако успокоеше страховете си и му пееше, растежът му се ускоряваше неимоверно. Такива хибриди се раждаха със знанието на своите човешки предци! С други думи, нашата генетична памет се обогати и със знанието на човешкия род.
Разбира се, ние не използвахме подобен език, когато обсъждахме тези неща. Знаехме само, че такъв хибрид може да пее човешки песни на човешки език или да прави кожени ботуши, каквито не бяхме виждали, и то с изключително умение.
Така постепенно човешкото знание премина към нашия вид.
Но дивите талтоши, родени в плен, също бяха изпълнени със спомените на нашата раса и хранеха омраза към човешките си мъчители. Те винаги търсеха начин да избягат. Бягаха в горите и на север, вероятно към изгубената земя.
По-късно научихме, че някои от тях са поели към голямата равнина, за да търсят убежище. Криели се в близката гора или пък били залавяни и убивани.
Някои от тези диви талтоши се съвкупявали помежду си. Като бегълци те се откривали някак; или пък се размножавали, докато били в плен. Там можели да се съвкупяват с други чисти талтоши и да родят пак чист талтош. Така все пак оцеляла нашата раса из пустошта на Британия - малцина отчаяни изгнаници, които неистово търсели своите предци и рая от спомените си. А във вените им течала човешка кръв.
Много, много човешка кръв се вля в дивите талтоши през тези векове. Те развиха свои собствени поверия и навици. Живееха по върховете на дърветата, често боядисваха телата си в зелено, а боите създаваха от естествени пигменти. Обличаха се с бръшлян и друга зеленина.
И именно те, или поне така се твърди, някак създали народа на малките хора.
Всъщност малките хора винаги са живели в сенките, в скрити места. Вероятно сме ги зървали и в по-ранни времена, когато ние владеехме Британия. Но тогава те се криеха от нас. Те бяха нещо като чудовищата от нашите легенди.
По онова време почти не ги забелязвахме, както не забелязвахме и косматите човешки същества.
Сега обаче започнахме да чуваме предания, че те се чифтосват с талтоши и хора и когато оплождането успее, но развитието не протече нормално, се раждат гърбави джуджета, а не високи и красиви талтоши.
Що за чудо беше това? Нима те произхождаха от нашия корен? Дали не са били наши братовчеди в някакво по-ранно време, преди изгубената земя, когато вероятно сме смесвали кръвта си в някакъв по-ранен рай? Във времето преди да се роди луната? Тогава ли нашите две раси се бяха разделили?
Не знаехме. Но във времето на смешения, хибриди и експерименти от всякакъв вид дивите талтоши се опитваха да разберат на какво са способни или с кого могат да се чифтосат. Научихме и че тези ужасни малки чудовища, тези отвратителни зловредни малки хора, могат да се кръстосват с нас. Всъщност, ако успееха да съблазнят някой от нас и да се съвкупят с него, почти винаги се раждаше дете, подобно на тях, а не талтош.
Съвместима раса? Еволюционен експеримент, който има близка връзка с нашия вид?
Отново нямахме отговор на този въпрос.
Но легендите ставаха все повече и малките хора започнаха да ни преследват така яростно, както и човешките същества. Залагаха ни капани, опитваха се да ни подмамят с музика, но не идваха на въоръжени групи. Те бяха змии, опитваха се да ни впримчат със заклинания, които можеха да изпращат със силата на мисълта си. Искаха да създадат талтош. Мечтаеха да се превърнат в раса на гиганти, както ни наричаха. Когато заловяха наши мъже, ги караха да се съвкупяват с техните жени и бяха не по-малко жестоки от хората.
С вековете митологията се разгръщаше все повече: малките хора навремето били като нас - високи и красиви, имали нашите качества. Но демони ги направили такива, каквито са сега, прокудили ги и ги накарали да страдат. Те също имаха дълъг живот. Чудовищното им поколение се раждаше бързо и напълно развито, като нашето.
Ние се страхувахме от тях, мразехме ги, не искахме да бъдем използвани за техните цели и започнахме да вярваме, че нашите деца ще станат като тях, ако не получат мляко и любов.
Истината обаче, ако някой някога е бил наясно с нея, е заровена дълбоко във фолклора.
Малките хора се появяваха и в долината; малцина в Британия не бяха чували за съществуването им. Те имаха безброй имена и бяха свързвани с други създания от митовете и приказките: елфи, гноми, леприкорни и прочие.