Вдигна мрежата и отново пристъпи към леглото. Водата вече се процеждаше от обувките му, но какво можеше да направи. Гърбът му също беше мокър.
- Добре си, нали, скъпа? - попита той.
- Да, добре съм - отвърна тя. Стискаше бутилката с мляко, беше пила на големи, жадни глътки. Е, защо не?
Само дето беше сигурен, че няма нужда от него. Тя го дари с най-ослепителната момичешка усмивка, която бе виждал. По нослето и? имаше бледи лунички. Да, дребничка е, но пък е най-хубавата червенокоска, която бе срещал.
- Хайде, докторе - почти изкрещя Мери Джейн. - Мона трябва да си почива, а бебето пак ще се разплаче. Чао засега, Мориган, чао, Мона, чао, бабо.
И Мери Джейн го повлече за ръката през стаята, като пътьом нахлупи каубойската си шапка, която явно бе свалила, когато влязоха в къщата. От периферията и? се стичаше вода.
- Шшшт, тихо, тихо - занарежда бабата на бебето. - Мери Джейн, не се бави. Това бебе започва да нервничи.
Лекарят понечи да им каже да го дадат на майката, но Мери Джейн щеше направо да го блъсне надолу по стълбите, ако не бе тръгнал веднага. Тя вървеше по петите му и той усещаше как малките и? гърди се опират в гърба му. Гърди, гърди, гърди. Слава богу, че се занимаваше предимно с възрастни хора, никога не би се справил с подобно нещо - майки-тийнейджърки с широки ризи, момичета с красиви гърди. По дяволите, това беше направо влудяващо!
- Докторе, ще ви платя петстотин долара за тази визита - каза тя в ухото му, като дори го докосна с розовите си устни. - Защото знам какво е да излезеш в ден като този. Вие сте много мил, много грижовен…
- Аха, и кога ще видя парите, Мери Джейн Мейфеър? - попита той само за да излее на някого гнева си. Тези млади момичета… Какво ли щеше да направи тя, ако сега той се обърне и реши да провери какво има под дантелената рокля, която тя така услужливо притиска към него? Трябваше да включи в сметката и чифт нови обувки. Тези бяха станали на нищо. А и Мери Джейн можеше да накара богатите си роднини от Ню Орлиънс да платят.
Но чакай малко - ами ако онова малко момиче на горния етаж бе от богатите Мейфеър, дошло тук, за да…
- Не се тревожете за това - пропя Мери Джейн. - Не вие доставихте пратката, само се подписахте за нея.
- За какво говориш?
- Трябва да се връщаме в лодката!
Тя забърза към подножието на стълбите. Той пристъпваше тежко след нея. Е, къщата не се бе наклонила кой знае колко, гледана отвътре. Ето, пак се чу тананикането. Вероятно човек може да свикне с наклонена къща, но самата мисъл да живееш в полунаводнен дом бе напълно…
Мълния озари къщата като по пладне, салонът оживя за миг - тапети, тавани, трегерите над вратите и старият полилей, от който висяха стари кабели.
Ами това какво беше?! Компютър! Видя я за част от секундата - в дъното на стаята - много висока жена, надвесена над компютъра. Пръстите и? летяха по клавиатурата, косата и? бе червена като на момичето в леглото, но два пъти по-дълга. Тананикаше си, докато работеше, сякаш си мърмореше онова, което пишеше на клавиатурата.
Мракът се сключи отново над нея и светещия екран. Една настолна лампа хвърляше кръгче жълта светлина върху пръстите и?.
Момичето продължаваше да си тананика!
После дойде и тътенът на гръмотевицата - най-страховитият тътен, който бе чувал. Всички стъклени чаши в къщата зазвъняха. Мери Джейн запуши уши. Високото момиче пред компютъра запищя и скочи от стола. Светлините в къщата изгаснаха напълно и всичко потъна в мрак, въпреки че бе още следобед.
Високата красавица пищеше оглушително. Господи, бе по-висока от него!
- Шшшт, тихо, Мориган, спри! - изкрещя Мери Джейн и хукна към нея. - Това е просто мълния, прекъсна електричеството! Ще дойде отново!
- Но то умря, то умря! - изпищя младата жена и в този миг се обърна и погледна към доктор Джак. За миг той реши, че е изгубил разсъдъка си. Та това създание приличаше досущ на момичето горе - същите лунички, същите червена коса, бели зъби, зелени очи. Господи, сякаш някой бе изтръгнал главата на малката майка и я бе забол на врата на това същество. Каква върлина само! Нямаше как да са близначки. Той самият бе висок метър и седемдесет, а това момиче бе поне с трийсет сантиметра по-високо от него.
Беше облечена само с широка бяла риза, като майката, а меките и? бели ходила бяха изумително дълги. Трябваше да са сестри. Нямаше друг начин.
- Ааа! - възкликна тя, втренчи се в него и тръгна боса напред, макар че Мери Джейн се опитваше да я спре.
- Хайде, върни се и седни - увещаваше я тя. - Токът ще дойде след секунда.
- Ти си мъж - отбеляза високото момиче, което едва ли бе по-възрастно от дребната майка на горния етаж или от самата Мери Джейн. Бе застанала точно пред лекаря и се взираше в него, смръщила червените си вежди. Зелените и? очи бяха по-големи от очите на момичето горе, с дълги извити мигли.