- Ти си мъж, нали?
- Нали ти казах, това е лекарят - обади се Мери Джейн. - Дойде да попълни акта за раждане на бебето. Е, доктор Джак, това е Мориган, лелята на бебето. Мориган, това е доктор Джак. А сега седни! Остави доктора да си върши работата. Хайде, докторе, да вървим.
- Не бъди толкова театрална, Мери Джейн - обяви върлинестото момиче с широка усмивка. Потърка дългите си копринени ръце една в друга. Гласът и? звучеше точно като гласа на малката майка на горния етаж. Глас на момиче от сой. - Моля да ми простите, докторе. Има какво да се желае от маниерите ми - още съм малко недодялана. Опитвам се да попия повечко информация от онази, която Господ е определил за представителите на моя вид, но се появиха толкова много проблеми за разрешаване, например това свидетелство за раждане, което наистина ни трябва, нали, Мери Джейн, това се опитваше да ми обясниш, когато така грубо те прекъснах. А и въпросът за кръщението на това бебе, защото, ако не ме лъже паметта, завещанието е много точно по този въпрос - бебето трябва да бъде кръстено в католическа църква. Всъщност, струва ми се, че според някои от документите, които току-що прегледах набързо, това кръщение е по-важно от гражданската регистрация.
- Извинете, за какво говорите? - попита доктор Джак. - И къде, по дяволите, са ви правили ваксините - в американската радиокорпорация?
Тя се засмя елегантно, плесна доста шумно с ръце, а червената и? коса се люшна по раменете и?, когато тръсна глава.
- Докторе, за какво говорите? - попита тя. - На колко сте години? Изглеждате ми достатъчно пораснал. Така, да видим - май сте на шейсет и седем, права ли съм? Може ли да видя очилата ви?
Тя ги грабна от носа му, преди той да успее да и? попречи, и се втренчи през тях в лицето му. Беше смаян; наистина бе на шейсет и седем. Виждаше я съвсем размазана без очилата.
- О, виж ти, това е страхотно - каза тя и бързо върна очилата на носа му. Той отново я виждаше ясно - с пухкави бузки и малка пълна уста, може би най-съвършената, която бе виждал. - Да, те правят всичко по-голямо, нали така? И като се замисли човек, че са само едно от многото изобретения, с които се сблъсквам през първите часове на живота си. Очила, нали така се казват? Очила, микровълнова фурна, обици с клипсове, телефон, касетофон, компютър и монитор. Струва ми се, че по-късно, когато размишлявам върху всичко, ще намеря известна поетичност в този списък от предмети, които съм видяла в началото. Особено ако сме прави, че нищо в живота не става напълно случайно, че нещата просто изглеждат случайни от определена гледна точка. И ако умеем да настроим по-добре инструментите си за наблюдение, ще разберем, че дори всички тези изобретения, на този етаж на изоставената и полуразрушена къща, са събрани, за да създадат някакво твърдение за обитателите и? - много по-проницателно от всичко, което човек би могъл да предположи на пръв поглед. Какво мислите по въпроса?
Сега бе негов ред да избухне в смях. Плесна се по крака и отвърна:
- Скъпа, не знам какво да мисля за всичко това, но стилът ти на изразяване ми харесва! Как каза, че ти е името? Бебето на теб ли е кръстено? Мориган. Не ми казвай, че и ти си Мейфеър.
- О, да, сър, определено. Мориган Мейфеър! - каза тя и разпери ръце като мажоретка.
Появи се мъждукане, после слаб звук и лампите светнаха, а компютърът в стаята зад тях започна да стърже тихичко и да вие при стартиране.
- Оп, ето го! - каза тя, а червената и? коса отново се разлюля. - Хайде отново на линия с «Мейфеър и Мейфеър», докато Майката Природа не реши пак да ни усмири, без значение колко оборудвани, конфигурирани, програмирани и инсталирани сме. С други думи, докато не удари нова мълния!
Тя се втурна към стола пред бюрото, зае мястото си пред монитора и пак започна да пише, сякаш напълно забравила за присъствието на лекаря.
От горния етаж се чу гласът на бабата:
- Мери Джейн, хайде, бебето е гладно!
Мери Джейн веднага дръпна доктора за ръкава.
- Не, чакай малко - рече той. Но удивителната млада жена вече бе забравила за присъствието му и той осъзна това, както осъзнаваше и факта, че е чисто гола под ризата. Светлината на настолната лампа озаряваше гърдите и?, плоския корем и голите бедра. Като че нямаше дори гащички. Краката и? бяха изумителни, а ходилата - огромни. Дали бе безопасно да пишеш на компютър в гръмотевична буря, докато си стъпил бос на пода? Червената и? коса бе покрила облегалката на стола.
Бабата пак извика отгоре:
- Мери Джейн, трябва да върнеш това бебе до пет часа!