Докато разгръщах пергаментовите страници, аз се възхищавах не само на самата история, които те ми разказваха, но и на невероятните изображения на фантастични зверове и на миниатюрните фигурки.
Всъщност те въплъщаваха изкуството по онова време на островите. През по-късните векове щяха да кажат, че тези изображения са груби, но после започнаха да ги ценят заради сложността и пълнотата им.
За да разберете какъв ефект оказваха самите евангелия, трябва да си припомните колко различни са те от литературата преди тях. Не включвам в това число Тората на евреите, защото не я познавах, но евангелията са различни дори от нея.
Те бяха различни от всичко! Разказваха живота на един човек, на Исус. Разказваха как е проповядвал любов и мир, как е бил преследван, съден и измъчван, а накрая разпнат на кръст. Трогателна история! Не можех да не се зачудя какво ли мислят гърците и римляните за това. Самият Исус явно бе много скромен човек и нямаше почти никаква връзка с древните крале, това бе очевидно. За разлика от всички други богове, за които бях чувал, той бе казал на своите последователи всякакви неща, които те бяха записали и проповядваха по целия свят.
Да се преродиш духовно бе самата същност на тази религия. Да станеш скромен, смирен, изпълнен с любов към всички, това бе голямата цел.
За нас спомените бяха свещени и ние смятахме, че не бива да ги записваме. Знаехме да четем и пишем, но не се доверявахме на писаното слово. А ето че този смирен бог цитираше свещените книги на евреите, свързваше се с безчислени пророчества за появата на месията и сам заръчваше на своите последователи да запишат историята на неговия живот.
Много преди да привърша евангелията - силно развълнуван и четящ на глас, като държах голямата книга с две ръце - аз се влюбих в Исус заради странните му слова, заради начина, по който сам си противоречеше, заради търпимостта му към онези, които щяха да го убият в крайна сметка. Колкото до неговото възкръсване, първото ми заключение бе, че и той е дълголетен като талтошите и е успял някак да заблуди своите последователи, защото са били обикновени смъртни.
Ние постоянно осъществявахме подобни заблуди - представяхме се за различни хора, когато общувахме със съседите си, за да не се досетят, че живеем в течение на столетия.
Но скоро, благодарение на пламенните думи на Ниниан - жизнерадостен и фанатично отдаден на вярата човек - разбрах, че Исус наистина е възкръснал от мъртвите и се е възнесъл в рая.
Като в мистично видение за миг видях цялата картина - този бог на любовта, превърнал се в мъченик заради своето учение. Някак необяснимо всичко това ме плени именно защото ми се стори крайно невероятно. Всъщност цялата история ми изглеждаше някак тромава и абсурдна.
А имаше и още нещо - християните вярваха, че скоро ще настъпи краят на света. И очевидно - разбрах го от дългите си разговори с Ниниан - бяха вярвали в това от самото начало! Именно подготовката за този край на света бе същността на тази религия. Фактът, че светът все още не е свършил, явно не обезкуражаваше никого.
Ниниан говореше пламенно за разрастването на Църквата за около петстотинте години, изминали от времето на Исус. Как Йосиф от Ариматея, най-скъпият приятел на месията, и Мария Магдалена, която измила краката на Христа и ги подсушила със собствените си коси, дошли в Южна Англия и основали църква на един свещен хълм в Съмърсет. Те занесли там бокала от последната вечеря на Христос и на мястото бликнал кървавочервен извор, който не пресъхнал цяла година заради магическата Христова кръв, с която навремето бил напълнен потирът. А Йосиф забил тоягата си в земята на Уайриол Хил и тя се превърнала във вечно цъфнала глогина.
Веднага пожелах да ида там, да видя святото място, на което са стъпили учениците на самия Господ Бог.
- Но, добри ми Ашлар, моля те - проплака Ниниан. - Нали ми обеща да ме заведеш у дома, в моя манастир на Айона?
Там го очаквал игуменът - отец Колумба. Подобни книги били създавани в манастири по целия свят, но тази била изключително важна и трябвало да бъде проучена в Айона.
Реших да се срещна с този Колумба. Той ми се струваше не по-малко странен от самия Исус Христос! Вероятно знаете историята. Майкъл, ти сигурно я знаеш.
Ето как го описа Ниниан. Колумба се родил в богато семейство и можел да стане дори крал на Тара, но избрал да стане свещеник и основал много християнски манастири. След това обаче влязъл в конфликт с Финиан, друг свят мъж, по въпроса дали има право да направи препис на Псалтира на свети Йеремия - свещена книга, която Финиан донесъл в Ирландия. Представяте ли си, разразила се битка заради притежанието на една книга, за правото тя да бъде преписана?