Всички трябваше да изповядаме греховете си и да се подготвим за кръщението. Аз бях техен водач от хиляди години и те трябваше да ме последват. Та какво по-добро можех да сторя за своя народ?
Щом приключих речта си, аз се оттеглих. Монасите бяха силно развълнувани от думите ми. Развълнувани бяха и стотиците талтоши, които се бяха събрали в долината.
Веднага се разгоряха оживени дискусии, в които вложихме всичко, което бяхме научили от ораторското изкуство на човеците. Това бяха безкрайни дебати, разказваха се и притчи за това или онова, извикахме спомени, които като че имаха някаква връзка с голямата тема - че можем да приемем Христа. Той беше Добрият бог! Той беше нашият Бог. Душите на всички бяха отворени за Христа като моята душа.
Мнозина веднага приеха новата вяра. Други прекараха следобеда, вечерта и цялата нощ над книгите, които бях донесъл. Поспориха малко за това или онова от чутото. Имаше и капризни гласове, които настояваха, че целомъдрието противоречи на самата ни природа и ние не бихме могли да живеем в моногамен брак.
Междувременно аз тръгнах сред човеците в долината и започнах да проповядвам сред тях. Монасите ме следваха. Свикахме всички кланове от Донелайт.
Когато всички се събраха сред големите камъни, стотици обявиха желанието си да приемат Христа и наистина - някои хора признаха, че вече са се покръстили, но са пазили това в тайна заради собствената си сигурност.
Бях поразен, особено когато разбрах, че някои човешки семейства са християни от цели три поколения. «Колко приличате на нас - мислех си аз, - само дето не го знаете.»
Струваше ми се, че всички са готови за покръстването. Повечето от нас вече умоляваха свещениците да започнат ритуала и да ги дарят с благословията.
Но една от най-влиятелните жени в нашето племе, Джанет - често срещано име тогава - надигна глас срещу мен.
Тя също бе родена в изгубената земя, което спомена открито пред човеците. Разбира се, те нямаха представа какво има предвид. Но ние знаехме. Джанет ми напомни, че и тя няма бели кичури в косите си - с други думи, че сме мъдри и млади, съвършената комбинация.
Аз имах един син от Джанет и много я обичах. Бях прекарал много нощи в леглото и?, без да посмея да стигна докрай, разбира се, но сучех от малките и? обли гърди и се дарявахме с всякакви ласки, които ни носеха неизразимо удоволствие.
Аз обичах Джанет. Но и за миг не се съмнявах, че тя вярва фанатично в убежденията си.
Тя пристъпи напред и нарече новата религия «куп лъжи». Посочи всичките и? слаби места от гледна точка на логиката и липсата и? на последователност. Присмя се на новата вяра. Разказа много истории, в които християните изглеждаха като празнословни идиоти. Нарече пълна глупост дори самите евангелия.
И тогава нашето племе веднага се раздели на два лагера. Споровете се водеха така шумно, че аз дори не можех да разбера колцина бяха на страната на Джанет. Разразиха се яростни словесни схватки. Отново се започнаха безкрайните дебати, които неизбежно щяха да покажат на хората, че не сме като тях.
Монасите се отдръпнаха и отидоха в нашия свещен кръг. Там осветиха земята в името на Христос и започнаха да се молят за нас. Те още не разбираха колко сме различни от тях, но знаеха, че не сме като останалите хора.
Накрая настъпи големият разкол. Една трета от талтошите отказаха да се покръстят и ни заплашиха с битка, ако се опитаме да превърнем долината в християнска област. Някои изпитваха голям страх от християнството и от сблъсъка, който то можеше да предизвика между привържениците и противниците му. Други просто не го харесваха и искаха да се придържат към старите порядки, а не да живеят в аскетизъм и целомъдрие.
Повечето от нас обаче искаха да се покръстят и не желаеха да изоставят домовете си - да напуснат долината и да идат някъде другаде. За мен лично подобно нещо бе немислимо. Та аз бях владетелят на Донелайт.
И също като мнозина от езическите крале, аз очаквах народът ми да ме последва безрезервно.
Ожесточените спорове прераснаха във физически сблъсъци и в заплахи. Започнах да разбирам, че бъдещето на долината е поставено на карта.
Но нали идваше краят на света. Христос бе знаел това и бе дошъл да ни подготви за него. Враговете на църквата му бяха Негови врагове!
В долината се разразиха кървави схватки. Лумнаха огньове.
Навсякъде се чуваха взаимни обвинения. Хората, които досега бяха наши лоялни васали, изведнъж се обърнаха срещу талтошите и ги обвиниха във всякакви извращения, в нежеланието им да се бракосъчетават и да показват децата си. Нарекоха ни зли магьосници.