- Вече почти съм разработила собствения си портфейл - каза Мона и замълча. Почувства се глупаво, задето се бе хванала на въдицата на човек, който вероятно дори не я слушаше. Да ти се присмеят от «Мейфеър и Мейфеър» бе едно, но това момиче бе нещо съвсем различно.
Мери Джейн обаче наистина я гледаше и като че се опитваше да схване бързите и? думи.
- Така ли? - учуди се тя след малко. - Добре, искам да те питам нещо тогава. Какво ще кажеш за онзи телевизионен канал, чрез който се продават разни стоки? Аз реших, че ще има голям успех. Вложих десет хиляди в него. И знаеш ли какво стана?
- Акциите ти почти са удвоили цената си за последните четири месеца - каза Мона.
- Абсолютно, точно така, но как позна? Ти май си доста странно дете. А аз те мислех просто за богата глезла с панделка в косата. Нали винаги носеше панделка, когато ходеше в «Светото сърце»? Мислех, че дори не би разговаряла с мен.
В този миг лека болка жегна Мона, болка и жалост към това момиче, към всички, които се чувстват пренебрегвани от околните. Тя никога не бе страдала от подобна липса на увереност. А това момиче беше много интересно, само бе постигнало всичко, и то с много по-малко усилия от нея самата.
- Чакайте малко, момичета, нека не говорим за Уол стрийт - намеси се Беатрис. - Мери Джейн, как е баба ти? Не казваш и дума за нея. Пък вече е четири часът, трябва да потегляш скоро, ако ще караш по целия път обратно до…
- О, баба е добре, лельо Беатрис - каза Мери Джейн, без да отделя очи от Мона. - Знаеш ли какво се случи с нея, след като мама дойде и ме отведе в Лос Анджелис? Тогава бях на шест. Чувала ли си тази история?
- Да - отвърна Мона.
Всички знаеха историята. Беатрис още се тормозеше за това. Силия се взираше в момичето, сякаш то беше някакъв гигантски комар. Само Майкъл изглеждаше в неведение.
Беше се случило следното: бабата на Мери Джейн, Доли Джейн Мейфеър, бе попаднала в приют за старци, след като дъщеря и? заминала с шестгодишната Мери Джейн. Миналата година бяха сметнали Доли Джейн за мъртва и тя дори била погребана в семейната гробница. Самото погребение било пищно, както се полага при смъртта на някой Мейфеър. И то защото се бяха обадили в Ню Орлиънс и всички Мейфеър пристигнаха в Наполеонвил, за да демонстрират каква скръб и тъга ги е обзела, задето са оставили горката старица да умре в приют. Повечето от тях дори не бяха чували за нея.
Всъщност никой не я познаваше в истинския смисъл на думата. Или поне не и на стари години. Лоурън и Силия я бяха виждали много пъти като деца, разбира се.
Древната Евелин познаваше Доли Джейн, но тя никога не напускаше къщата на Амелия стрийт, за да иде на погребение в провинцията, и никой не се сети да я накара да го стори.
Е, когато Мери Джейн се върна в града преди година и чу, че баба и? е умряла и е погребана, тя започна да се залива от смях, и то в лицето на Беа.
- Но баба не е мъртва - каза тя. - Тя ми се яви насън и ми каза: «Мери Джейн, ела да ме вземеш. Искам да си ида у дома». И ето, аз се връщам в Наполеонвил и ще трябва да ми кажете къде е този приют.
Заради Майкъл тя сега разказа отново цялата история и почудата, изписана на лицето му, бе почти комична.
- А как така Доли Джейн не ти е казала в съня къде е този приют? - попита Мона.
Беатрис веднага я стрелна с укорителен поглед.
- Е, не ми каза, какво да се прави. Пък и си има причина за това. Изградила съм теория относно привиденията и защо са така объркани.
- Да, и ние си имаме теории - отвърна Мона.
- Мона, моля те, мери си приказките - намеси се Майкъл.
«Сякаш наистина съм му дъщеря», помисли си тя с негодувание. Той все така не сваляше поглед от Мери Джейн. Е, наистина, забележката му бе изречена с доста сърдечен тон.
- И какво стана, скъпа? - настоя Майкъл.
- Ами нали ги знаете старите жени, тя не бе наясно къде точно се намира, дори и в съня, но пък знаеше откъде е! Точно така и се оказа. Аз влязох в онзи дом за стари хора и се изправих в средата на стаята им за почивка, или както там я наричат. А там беше баба ми, погледна ме и след всички тези години ме позна и каза: «Къде беше, Мери Джейн? Отведи ме у дома, уморих се да те чакам». Те погребали друга жена от този дом.
Истинската Доли Джейн Мейфеър беше жива и всеки месец бе приемала чека от социалните, без да забележи, че на него е написано друго име. Беше се наложило да ходят по мъките, докато докажат това. После баба Мейфеър и Мери Джейн Мейфеър се върнаха да живеят сред руините на къщата в старата плантация, а цял отряд Мейфеър се нае да ги снабди с най-необходимото. Мери Джейн стреляше с пистолета си по бутилки от безалкохолно и казваше, че си имат всичко и могат да се грижат за себе си. Била спечелила малко пари по пътя към дома, била нещо като маниак на тема «направи си сам», така че им благодари най-любезно.