Аз самият бях идвал по тези места само един-два пъти, но не изпитвах никакъв страх от пещерата и дори се зарадвах на уплахата на малките хора, защото така щях да се отърва от тях.
Докато се приближавах до пещерата обаче, видях мъждукащи светлини в гъстия мрак. Скоро установих, че на склона на планината има някаква малка хижа, вероятно издигната пред самата пещера. Беше от камък и имаше малка вратичка и дупка на покрива, през която да излиза димът.
Светлината се процеждаше през процепите в грубо изградената стена.
На пет стъпки над тази хижа беше пътеката към голямата пещера, която приличаше на раззината паст, закрита отвсякъде от борове, дъбове и тисове.
Още щом видях малката къщичка, изпитах желание да побягна възможно най-бързо. От създание, способно да живее на подобно място, можеше да се очакват единствено неприятности.
Самата пещера почти не ме интересуваше. Аз вярвах в Христа, въпреки че не се бях подчинил на своя игумен, и не се страхувах от езическите богове. Не вярвах в тях. Но пък бях напуснал дома си и сигурно никога нямаше да се завърна. Зачудих се дали да не се кача до пещерата, вероятно дори да си почина там, скрит от погледите на малките хора.
Двайсет и девет
- А сега ме чуйте и двете - каза тя, без да откъсва поглед от шосето. - Оттук аз поемам контрола. Обмислям нещата, откакто се родих, и вече знам точно какво ни трябва. Баба спи ли?
- Спи - каза Мери Джейн от седалката отзад, където се бе изпънала така, че да вижда Мориган зад волана.
- Как така ще поемаш контрола? - попита Мона. - Контрола над какво?
- Ами над това - каза Мориган. И двете и? ръце бяха в горната част на кормилото и го движеха с лекота, като се имаше предвид, че от доста време се движеха с деветдесет мили в час, без да ги спре полиция. - Слушах безкрайните ви спорове и установих, че се занимавате единствено със странични въпроси, с подробности от морално естество.
Косата и? бе разрошена, спускаше се по раменете и ръцете и? - беше по-светлочервена от косата на Мона, но със същия оттенък. Приликата на лицата им бе така свръхестествена, че бе в състояние да изкара Мона от кожата и?. А колкото до гласа на момичето - е, това си беше истинска опасност. Мориган с пълен успех можеше да се представи за майка си по телефона. Беше го направила без проблеми с чичо Райън, който най-сетне се бе сетил да се обади във Фонтевро. Какъв невероятен разговор проведоха само! Райън бе попитал много тактично «Мона» да не би да пие амфетамини и деликатно и? напомни, че всичко може да навреди на бебето. Той така и не се усети, че това любопитно и бързо говорещо момиче в другия край на линията изобщо не е Мона.
Всички бяха издокарани с «великденските си дрехи», както се изрази Мери Джейн. Включително и Мориган, заради която се наложи да обиколят всички модни магазини в Наполеонвил. Бялата памучна рокля щеше да е до петите на Мона или на Мери Джейн, но на Мориган и? стигаше едва до коленете. Бе доста пристегната в талията, а острото деколте, символ на добър вкус и порядъчност, при нея бе стигнало чак до шията, защото големите и? гърди надигаха твърде много плата. Все същата стара история; облечи някое ярко момиче с проста и изчистена рокля и то става още по-привлекателно. Обувките не бяха проблем, щом установиха, че носи десети размер. Ако бяха с един размер по-големи, щеше да се наложи да ги купуват от мъжкия щанд. Взеха и? обувки с тънки токчета и тя бе потанцувала с тях петнайсетина минути около колата, преди Мона и Мери Джейн да я принудят да замълчи и да влезе вътре. После бе настояла да шофира. Е, не и? беше за първи път…
Бабата, издокарана с разкошен памучен костюм с панталон от «Уол-Март», спеше, завита с бебешко синьо термоодеяло. Небето бе синьо, а облаците - великолепно бели. Мона вече се чувстваше добре, слава богу, само бе доста отпаднала. Отпаднала и меланхолична.
Бяха на около час път от Ню Орлиънс.
- Как така «морални подробности»? - попита Мери Джейн. - Става дума за сигурността ти. И как така ще поемаш контрола?
- Става дума за нещо неизбежно - отвърна Мориган. - Ще ви го обясня на етапи.
Мона се засмя.
- Е, мама е достатъчно умна, за да разбере, естествено, да види бъдещето с дарбата на вещица, но ти, Мери Джейн, продължаваш да се държиш като нещо средно между досадна леля и адвокат на дявола.
- Сигурна ли си, че знаеш значението на тези думи?
- Скъпа моя, та аз погълнах съдържанието на два речника. Знам всички думи, които мама е знаела, преди да се родя, и още много от татко. Според теб откъде знам какво е «френски ключ» и че в багажника на тая кола има цял комплект от тях. А сега да се върнем на най-важния въпрос за момента: къде ще идем, в коя къща и прочие глупости.