И тя веднага отговори на собствените си въпроси:
- Така, аз смятам, че не е толкова важно къде ще идем. Къщата на Амелия стрийт не е подходяща, защото е пълна с хора, както вече ми обяснихте, и въпреки че е домът на мама, тя всъщност принадлежи на Древната Евелин. Фонтевро е твърде далече. Няма да се върнем там, каквото и да става! Твърде нетърпелива и обезпокоена съм, за да чакам да наемаме апартамент! Не искам да живея в някаква безлична квартира под фалшива самоличност. Не мога да живея в кутийки. Къщата на Първа улица действително принадлежи на Майкъл и Роуан, но Майкъл е мой баща! Точно там трябва да идем. Трябва да видя компютъра на Мона, записите и?, записките на Лашър и бележките, които татко е направил по неговия екземпляр от прочутото досие на Таламаска. Искам да видя всичко в онази къща, всичко, до което Мона има достъп. Е, тя няма разрешение да чете записките на Лашър, но това отново е техническа подробност. Аз ще се позова на рожденото си право да видя тези записки. И нямам никакви скрупули, които биха ме спрели да прочета дневника на Майкъл, ако успея да го открия. А сега, моля ви се, не започвайте да крещите! И двете.
- Като начало просто намали скоростта! - извика Мери Джейн. - Направо ме побиха тръпки, като каза, че ще поемеш контрола.
- Нека обмислим всичко по-внимателно - обади се Мона.
- Вие няколко пъти казахте, че тук става дума за оцеляване - каза Мориган. - Имам нужда от това знание - от дневниците, досиетата, записите - за да оцелея. Къщата на Първа улица сега е празна и ние можем спокойно да се подготвим за завръщането на Майкъл и Роуан. И така, моето окончателно решение е, че ще отидем там, поне докато Майкъл и Роуан не се приберат и не им обясним ситуацията. Ако тогава баща ми пожелае да ме прогони от дома, ще си намерим подходящо местенце или пък ще задействаме плана на мама за пълна реставрация на Фонтевро. Е, запомнихте ли всичко?
- В онази къща има оръжия - каза Мери Джейн. - Мона не ти ли каза? И на долния, и на горния етаж. Майкъл и Роуан ще се изплашат от теб. Та това е тяхната къща. Ще започнат да пищят от страх! Нима не разбираш? Те смятат талтошите за зли същества, които се опитват да завладеят света!
- Аз съм Мейфеър! - обяви Мориган. - Аз съм дъщеря на баща си и на майка си. Майната им на оръжията. Те няма да стрелят по мен. Това е пълен абсурд, а ти забравяш, че те изобщо няма да очакват да съм там и ще са напълно неподготвени. Няма да тръгнат да търсят пистолети. А ако носят оръжие в себе си, вие ще сте там да ме защитите, да им обясните коя съм и дори да ги заплашите да не ме нараняват. И моля ви се, запомнете поне за пет секунди, че аз също имам език и мога да се защитя. Тази ситуация няма аналог досега и е най-добре да се установя там, за да проуча всичко налично, включително прочутия грамофон и задния двор. О, я спрете да викате и двете!
- Само недей да изравяш телата! - изкрещя Мона.
- Точно така, нека си стоят под дървото! - добави Мери Джейн.
- Точно така и ще направя. Нали ви казах. Няма да изкопавам телата. Това е много, много лоша идея. Мориган съжалява. Мориган няма да го направи. Мориган обещава на Мона и Мери Джейн. Няма време за разкопаване на трупове! Пък и какво общо имат те с мен? - Мориган тръсна глава и червената и? коса се разлюля разкошно, после се разпиля от решително поклащане на главата. - Аз съм дете на Майкъл Къри и Мона Мейфеър. Само това има значение, нали?
- Просто сме изплашени, разбери! - обади се Мери Джейн. - Ако завием сега, можем да се върнем във Фонтевро.
- Не. Не и преди водата да бъде изпомпана и къщата изправена. Аз винаги ще питая най-топли чувства към нея през целия си живот, но засега просто не мога да остана там! Нямам търпение да видя света, нима не разбирате? Та светът не е «Уол-Март» и Наполеонвил, нито последните броеве на «Таим», «Нюзуик» и «Нюйоркър». Не мога да чакам повече. Освен това всички знаем, че Роуан и Майкъл вече са се прибрали, а аз нямам търпение за първата среща с тях. Без съмнение те ще ми предоставят всички записи, дори и тайно да им се иска да ги унищожат.
- Те не са у дома - каза Мона. - Райън каза, че ще се приберат след два дни.
- Ами тогава от какво се страхувате?
- Не знам - извика Мона.
- Значи отиваме на Първа улица и не искам да чувам повече възражения. Там има стая за гости, нали? Ще се настаня в нея. И искам да престанете с това дрънкане. След това ще имаме възможност да си намерим безопасен дом единствено на наше разположение. Искам да видя къщата, построена от вещиците. Нима не разбирате до каква степен самата аз и съдбата ми са свързани с тази къща. Тя е предназначена да увековечи съществуването на гигантската двойна спирала. Ако се отървем от всички възпрепятстващи ясната преценка сантименталности, става очевидно, че Стела, Анта и Деидре са умрели, за да мога да се родя аз. А нелепите поетични мечти на онзи зъл дух Лашър всъщност са довели до превъплъщение, което той е бил неспособен да предвиди, но което сега е моя съдба. Аз желая силно своя живот и искам достойна позиция в него!