- Ела - настоя тя. - Ела в моята къща. - Приближи се още и на слабите лъчи здрачна светлина, които се процеждаха между клоните, аз видях красивите и? бели зъби, гърдите, които изпъваха тънката дантелена блуза, и кожения колан, пристегнал силно талията и?.
Е, нищо няма да стане, ако просто легна с нея и целуна гърдите и?, рекох си. Но после? Та тя беше вещица. Как изобщо можах да допусна подобна мисъл?
- Ашлар - рече тя. - Всички знаем твоята история. Знаем, че ти си кралят, който предаде своя народ. Нима не искаш да попиташ духовете в пещерата как можеш да бъдеш опростен?
- Опростен ли? Само Христос може да опрости греховете ми, дете - отвърнах аз. - А сега ще тръгвам.
- А Христос има ли сила да отмени проклятието на Джанет?
- Не ме дразни повече - сопнах се аз. Исках я и колкото повече се ядосвах, толкова по-малко ме беше грижа какво ще стане с нея.
- Ела с мен - настоя тя отново. - Изпий отварата, която приготвих на огъня, а после иди в пещерата, за да видиш духовете, които знаят всичко.
Тя се приближи до коня и докосна ръката ми. Желанието ми нарастваше. Тя имаше пронизващите очи на вещица, като че душата на самата Джанет гледаше през тях.
Още не бях взел решение какво да направя, когато тя ми помогна да сляза от коня и тръгнахме заедно през гъстата гора.
Малката хижа изглеждаше страховито. Нямаше прозорци. Над огъня висеше котле на дълга кука. Леглото обаче беше чисто и покрито с красиво бродирана завивка.
- Подготвено за крал - каза тя.
Огледах се и видях отворена врата точно срещу онази, през която бяхме влезли.
- Това е таен път към пещерата - каза вещицата и внезапно целуна ръката ми. Дръпна ме към леглото, а после отиде до котлето и напълни една пръстена чаша с отварата.
- Изпийте това, Ваше Величество - каза тя. - И духовете в пещерата ще ви видят и чуят.
Или аз ще ги видя и чуя, казах си. Защото само Бог знае какви треви и масла бе сложила в тази отвара. Те караха вещиците да обезумяват и да танцуват като талтоши на лунна светлина. Знаех всичките им номера.
- Изпий го, сладко е - каза тя.
- Да, знам, надушвам меда.
И докато гледах чашата и си мислех, че за нищо на света няма да изпия тази отвара, вещицата ми се усмихна, аз отвърнах на усмивката и? и в същия миг осъзнах, че надигам чашата и започвам да пия на големи глътки. Затворих очи.
- Ами ако в нея наистина има магия? - прошепнах аз леко развеселен и вече потъващ в сън.
- А сега легни с мен - каза тя.
- Заради теб няма да го направя - отвърнах, но тя вече сваляше меча ми и аз не се възпротивих. Станах само да залостя вратата и се свлякох на леглото, като дръпнах жената под себе си. Смъкнах блузата и? от гърдите и само като ги видях, ми се прииска да заплача. О, мляко на талтош, как копнеех за него. Но тя не беше майка и нямаше мляко, дори и човешко. Гърдите и? обаче бяха сладки и аз исках да ги смуча, да хапя зърната им, да ги дърпам и да ги ближа.
Е, това няма да я нарани, рекох си. А когато тя започне да изгаря от желание, ще пъхна пръсти между окосмените и? срамни устни и ще я накарам да затрепери.
Веднага започнах да я смуча, да я целувам, да завирам лице в гърдите и?. Кожата и? беше стегната и млада, миришеше хубаво. Обожавах тихите и? стонове, допира на белия и? корем до бузата ми. Когато смъкнах полата и?, видях, че космите между краката и? са червени като косата и?, искрящи като пламък и леко накъдрени.
- Красива, красива вещица - шептях аз.
- Хайде, направи го, кралю Ашлар - отвръщаше тя.
Смучех силно гърдите и? и въпреки че членът ми беше болезнено твърд, си казах, че няма да я убия. Беше глупачка, но не заслужаваше да умре заради това. Тя обаче пъхна члена ми между краката си и внезапно се притисна към него. И тогава, като всички мъже, аз реших, че щом го иска, трябва да го направя.
Проникнах в нея силно и грубо, както го правех с женските талтоши, и започнах тласъците. Беше прекрасно. Тя гореше и стенеше, викаше имената на духовете, които никога не бях чувал.
И изведнъж всичко свърши. Тя ме погледна сънливо от възглавницата и с победоносна усмивка каза:
- Пий и отивай в пещерата.
После затвори очи и заспа.
Аз пресуших остатъка от отварата в чашата. Защо не? Щом бях стигнал толкова далече. Ами ако в онази черна дупка наистина имаше нещо, ако там бе скрита последната тайна, която моята земя, Донелайт, иска да ми довери? Само Бог знаеше какво щеше да ми поднесе бъдещето, какви болки и разочарования ме очакваха.
Станах от леглото, препасах меча си и се приготвих да посрещна всяка неприятност. После взех една груба лампа с восъчна свещ с фитил, запалих я и влязох в пещерата през тайната врата.