В светилището се пазели свещените останки от окървавеното му наметало, кожения му колан и разпятието, което е носил. Както и писмо до светеца от самия свети Колумба. В скриптория съм можел да видя псалтир, който сам Ашлар изписал в книжовния стил на великия манастир на Айона.
- О, вече разбирам - отвърнах аз. - Но какво означава онази странна молитва под витража. Кой ще се върне отново?
- О, това е друга история. Иди утре сутрин на месата и се вгледай внимателно в свещеника, който ще я отслужи. Ще видиш, че е много висок млад мъж, висок като теб. Такива хора не се срещат често тук. Но се говори, че той е завърналият се Ашлар и разказват невероятна история за рождението му. Как излязъл от утробата на майка си говорещ и пеещ, готов да служи на Господ. Още тогава му се явили видения на Великия светец и Свещената битка в Донелайт, както и на изгарянето на езическата вещица Джанет, когато градът се покръстил въпреки съпротивата и?.
- Нима това е истина? - попитах аз изумен.
Но как бе възможно това? Кой бе той - див талтош, който е роден от човеци и не знае каква кръв носи във вените си? Не. Не можеше да бъде. Та имаше ли хора, които да са в състояние да създадат талтош? Сигурно беше хибрид, заченат от някой тайнствен гигант, прегрешил някоя нощ с човешка жена с вещерски дарби. А после я е изоставил заедно с чудовищното и? отроче.
- Случвало се е три пъти досега - каза бардът. - Понякога майката дори не знае, че носи дете. А друг път ражда още в третия или четвъртия месец. Никоя от тях не е знаела, че детето в утробата и? ще започне да расте така бързо и да се роди в образ и подобие на светеца, който се завръща сред хората.
- А кои са бащите на тези деца?
- Все знатни мъже от клана Донелайт, защото самият свети Ашлар е негов родоначалник. Но в тези гори се разказват доста странни истории. Всеки клан си има своите тайни. Не говорим много за тях, но от време на време се ражда гигантско дете, което не знае нищо за светеца. Виждал съм едно от тях със собствените си очи. Беше с цяла глава по-високо от баща си и то само минути след като излезе от утробата на майка си, която береше душа до огнището. Страховито създание. Плачеше от страх и нямаше никаква идея за Бог, нареждаше само за някакви езически каменни кръгове! Горката заблудена душа. Нарекоха го вещица, чудовище. И знаеш ли какво правят с такива същества?
- Изгарят ги - отвърнах аз.
- Да - потвърди той. - Гледката е ужасна. Особено ако бедното създание е жена. Защото тогава веднага я осъждат като дяволско творение, тъй като няма никаква възможност да е прероденият Ашлар. Но такива са хората в планините, а обичаите им винаги са обвити в тайнственост.
- А ти самият виждал ли си такова женско създание? - попита той.
- Не, не съм. Но някои казват, че познават хора, които са виждали. Сред магьосниците и онези, които почитат езическите обичаи, се говори много за това. Те мечтаят да се сдобият с женско и мъжко създание от този вид. Но не бива да говорим за това. Търпим тези вещици, защото от време на време могат да лекуват, но никой не вярва в брътвежите им, които не са подходящи за ушите на християнин.
- О, да, разбирам - отвърнах аз и му благодарих.
Не чаках чак до службата на сутринта, за да видя странния висок свещеник.
Долових миризмата му още щом наближих до ризницата. А когато той влезе вътре, долови моята. Стояхме и се взирахме един в друг.
В очите му съзрях старата кротост и доброта, устните му бяха меки, а кожата свежа и съвършена като на бебе. Нима наистина бе роден от човешки същества, от две мощни вещици вероятно? Вярваше ли в своята съдба?
Роден знаещ и помнещ, да, и слава богу, че се бе родил в подходящото време, за да помни подходящата битка и подходящото място. А сега се бе отдал на призванието, което ни бе натрапвано от стотици години.
Той се приближи към мен. Искаше да ми каже нещо. Вероятно не вярваше на очите си, че вижда същество като него самия.
- Отче - започнах аз на латински, за да може да ми отговори. - Нима наистина си роден от човешки майка и баща?
- А как иначе? - попита той ужасен. - Ако искаш, иди при родителите ми. Питай ги. - Изведнъж пребледня и започна да трепери.
- Отче, има ли такава като теб сред жените? - попитах го аз.
- Не, не! - извика той. Едва се сдържаше да не избяга от мен. - Братко, откъде идваш? - попита ме. - Тук можеш да потърсиш божията прошка за греховете си, каквито и да са те.
- Значи никога не си виждал жена от своя вид?
Той поклати глава.
- Братко, аз съм избран от Господ. Избран от свети Ашлар.
Сведе глава и аз видях, че по бузите му избива руменина. Явно смяташе гордостта в думите си за греховна.