- Да, сър, ще го направя - каза тя, като попълваше бележника си с писалка.
- А за пеещите кукли - всеки трябва да разбере, че накрая може да бъде събран цял хор. Едно дете или пък колекционер ще може през годините да събере цял хор, нали разбираш?
- Да, сър…
- Не искам да виждам никакви механични заготовки - всичко да е електронно, последна дума на техниката… и да се намери начин гласът на една кукла да се променя съобразно гласа на другата. Но това са подробности. Запиши…
- А материалите, сър? Порцелан?
- Не, не порцелан. В никакъв случай. Не искам да са чупливи. Помни, те не бива да се чупят, никога.
- Простете, сър.
- Аз ще проектирам лицата. Искам снимки, отвсякъде, искам да видя работата на всеки. Ако някоя старица в селце в Пиренеите прави кукли, искам да видя и нейната работа. Индия, защо нямаме никакви кукли от Индия? Знаеш ли колко пъти съм задавал този въпрос? Защо не получавам отговор? Напиши бележка до вицепрезидентите, до специалистите по маркетинг! Индия. Кои са майсторите на кукли в Индия? Мисля, че ще ида дотам, да, виж кое е най-подходящото време. Ще открия хора, които правят кукли, ако друг не може да…
Снегът валеше на парцали, прозорецът бе съвсем побелял.
Но всичко останало тънеше в мрак. Откъм улицата долитаха приглушени звуци, или пък бе от тръбите. Или от снега, който се трупаше по покрива. Или просто стъклото и стоманата на сградата въздишаха така, както въздиша дървото. Или самата сграда, с десетките си етажи, се полюшваше леко на вятъра като гигантско дърво в гората?
А той не спираше да говори, гледаше как малката и? ръка движи яростно писалката. Говореше за имитации на големи монументи, малка пластмасова версия на катедралата в Шартр, в която ще могат да влизат деца. Най-важен беше мащабът, пропорциите. Ами ако направи и парк с огромен каменен кръг?
- О, да, имам специална поръчка за теб утре или пък вдругиден. Не, по-късно. Но го свърши. Иди долу, в частния музей…
- Да, сър?
- Френската кукла, виждала ли си я? Моята принцеса.
- О, да, сър, онази кукла.
- Да, високата кукла с перука, обувки, рокля, бельо и прочие. Всичко е оригинално. Най-важният експонат в изложбата.
- Да, сър. Знам я много добре.
- Ще я опаковаш, но лично ти, никой друг. Ще се увериш, че е добре уплътнена, а после… после ще я изпратиш на… - На кого? Дали беше подходящо да я изпраща директно на нероденото дете? Не, ще я изпрати на Роуан Мейфеър, нали така? Разбира се. А за Майкъл ще има друг сувенир - нещо също толкова скъпоценно, изработено от дърво. Някоя от много, много старите играчки - рицар на коня си например. Целият от дърво, с оригиналните окраски…
Не, това не беше подходящ подарък за Майкъл. Имаше друг, друг скъпоценен подарък, също толкова изискан като френската кукла. Нещо, което той искаше да попадне в ръцете на Майкъл.
Стана от бюрото и като направи знак на Лесли да не става, тръгна по коридора към спалнята си.
Беше я оставил под леглото - прост знак за Ремик, че това е нещо много ценно и слугите не бива да го докосват.
Коленичи, напипа я и я измъкна - светлината се отрази красиво на покритата със скъпоценности корица.
Изведнъж го връхлетя много стар спомен - болката, унижението, смехът на Ниниан, който му каза, че е направил ужасна глупост, като е изписал своята история на свещения език в стила на свещените книги.
Остана седнал на пода за един дълъг миг, с кръстосани крака, облегнат на ръба на леглото. После взе книгата. Да, тя бе за Майкъл. Майкъл, момчето, което обичаше книги. Майкъл. Той вероятно нямаше да може да я прочете, но това нямаше значение. Майкъл щеше да я пази не по-зле от Роуан. Тя щеше да разбере това.
Когато се върна в кабинета, той носеше книгата, увита в голяма бяла кърпа.
- А тази, тази книга, ще изпратиш на Майкъл Къри. Куклата - на Роуан Мейфеър.
- Куклата Брю ли, сър? Вашата принцеса?
- Да, точно нея. Много е важно как ще я опаковаш. Може да поискам и да отнесеш подаръците лично. Не бих понесъл мисълта, че куклата може да се счупи. Нито един от подаръците не бива да се изгуби. А сега да преминем нататък. Изпрати някой да ти донесе храна, ако си гладна. Тук има бележка, че нашата «Прима балерина» е изчерпана от пазара. Кажи ми, че не е вярно.
- Вярно е.
- Пиши. Това е първият от седем факса, отнасящи се до «Прима балерина»…
И така те продължиха по списъка. Когато най-сетне Аш погледна към часовника, вече минаваше полунощ. Всъщност наближаваше един. Още валеше сняг. Дребното лице на Лесли бе пребледняло като платно, а той самият бе достатъчно изморен, за да заспи.