- Казвате, че Аарън е бил убит? - попита тя. Челото и? се смръщи над сребърните рамки на очилата.
- Да, убит е. Прегазен с кола. Мъртъв е.
Жената затвори очи, сякаш решила да приеме нещата подобаващо, щом не може да излезе. Погледна право пред себе си, невиждащо, сякаш бе забравила за присъствието му. После вдигна очи и прошепна дрезгаво:
- Вещиците Мейфеър! Господи, защо отиде там?
- Не мисля, че са го сторили вещиците - рече той.
- Тогава кой?
- Някой от ордена.
- Не знаете какво говорите! Никой от нас не би извършил подобно нещо.
- Съвсем наясно съм какво говоря - каза той. - Юри, циганинът, каза, че убиецът е сред вас, а Юри не би излъгал, що се отнася до това. Според мен той по принцип не лъже.
- Юри. Видели сте Юри. Знаете ли къде е той?
- А вие?
- Не. Той просто замина една нощ, само това знаем. Къде е?
- На сигурно място, макар и по случайност. Същите хора, които са убили Аарън, се опитаха да убият и него.
- Защо?
- Вие нямате нищо общо с това, нали? - Той изглеждаше доволен.
- Да, нямам! Почакайте, къде отивате?
- Навън, да открия убийците. Покажете ми пътя към стаите на директора. Преди го знаех, но нещата са се променили. Трябва да се видя с него.
Тя веднага мина покрай него и му кимна да я последва. Дебелите и? токове тропаха силно по лъскавия под на коридора, сивокосата и? глава бе сведена, ръцете и? се размахваха естествено покрай тялото.
Като че ли вървяха безкрайно, най-сетне стигнаха до дъното на главния коридор. Пред двойни врати. Той ги помнеше. Само дето навремето не бяха така чисти и лъснати.
Тя почука силно. Сигурно събуди цялата къща. Но пък нямаше друг начин.
Вратата се отвори и тя влезе вътре, после се обърна много вежливо, за да представи на човека вътре своя спътник.
Мъжът в стаята погледна с боязън и когато видя Аш, лицето му се изкриви първо от изумление, после от шок и накрая застина в непроницаема гримаса.
- Знаете какво съм аз, нали? - попита Аш тихо.
Бързо влезе в стаята и затвори вратата. Кабинетът беше много голям, а до него имаше спалня. Изглеждаше леко разхвърляно, лампите мъждукаха слабо, камината бе празна.
Жената гледаше Аш със същия яростен поглед. Мъжът се бе отдръпнал назад, сякаш виждаше пред себе си нещо опасно.
- Да, ти знаеш - повтори Аш. - И знаеш защо са убили Аарън Лайтнър.
Мъжът не изглеждаше изненадан, само много изплашен. Беше едър, в добро здраве, с излъчването на изпечен в битките генерал, който знае, че посетителят му е много опасен. Дори не се опита да се престори на изненадан. И жената забеляза това.
- Не знаех, че смятат да го направят. Казаха, че си мъртъв, че си унищожен.
- Аз ли?
Мъжът отстъпи назад. Беше обзет от ужас.
- Не аз наредих да убият Аарън. Дори не знаех каква е целта, нито защо искат да те доведат тук. Не зная почти нищо.
- Какво означава това, Антон? - попита жената. - Кой е този човек?
- Човек ли? Човек. Това не е съвсем подходящо определение - каза Антон. - Това пред нас е…
- Разкажи за твоето участие във всичко това - каза Аш.
- Не! - извика Антон. - Аз съм директорът на ордена. Бях изпратен тук, за да съблюдявам изпълнението на желанията на Старшите.
- Без значение какви са тези желания?
- И кой си ти да ми държиш сметка?
- Не нареди ли ти на хората си да доведат талтоша?
- Да, но това искаха Старшите! - каза мъжът. - Каква вина имам аз? Нима съм отговорен, че изпълнявах нареждания. Старшите подбраха онези мъже, не аз. - Той си пое дълбоко дъх, без да откъсва очи от Аш, оглеждаше го от горе до долу. - Нима не разбираш в какво положение съм? Нима не разбираш, че Старшите са решили съдбата на Аарън.
- И ти приемаш това? А останалите?
- Никой не знае и не бива да узнава - каза мъжът с негодувание.
Жената ахна така, сякаш се бе надявала, че Аарън не е мъртъв. Сега вече беше сигурна.
- Трябва да кажа на Старшите, че си тук - рече Антон. - Трябва да докладвам за появата ти веднага.
- И как ще го направиш?
Мъжът посочи към факса на бюрото си. Кабинетът му бе огромен. Аш едва сега забеляза машината. Факсът бе най-обикновен - с много лампички и няколко тави за хартия. В самото бюро имаше много чекмеджета. Вероятно в някое от тях се криеше пистолет.
- Трябва да ги известя незабавно - каза мъжът. - Ще се наложи да ме извините за малко.
- Не мисля така - рече Аш. - Вие сте покварен. Не сте добър. Виждам това. Вие сте изпратили хора от ордена да наранят други.
- Така ми наредиха Старшите.
- Наредиха или платиха?
Мъжът замълча. Погледна жената с паника в очите.
- Извикай помощ - извика и? той и обърна очи към Аш. - Казах, че ми наредиха да те доведа тук. Какво се е случило междувременно, не е моя работа. Старшите казаха да дойда тук и да направя каквото трябва, на всяка цена.