Стигна до страничния изход, преди преследвачите му да се озоват на върха на малкото стълбище.
Излезе в нощта и тръгна бързо по влажната трева. Озърна се за миг назад и се затича. Спря чак когато стигна до желязната ограда, която прескочи с лекота. Тръгна към колата си и направи бърз знак на шофьора да му отвори вратата и да потегля.
Седна отзад и колата веднага полетя към магистралата.
Прочете номера, който жената бе написала на листа. Беше извън Англия. Ако паметта не го лъжеше, беше номер в Амстердам.
Свали телефонната слушалка от стената на колата и набра номера на оператор за чужбина. Да, беше Амстердам.
Запомни номера, или поне се опита, после сгъна листа и го прибра в джоба си.
Когато се върна в хотела, записа номера и си поръча вечеря. После се изкъпа и търпеливо наблюдава как сервитьорите поставят пред него богато угощение на покритата с ленена покривка маса. Помощниците му, включително красивата млада Лесли, стояха тревожни до него.
- Ще трябва да намериш друго място, където да отседна преди зазоряване - каза той на Лесли. - Хотелът да е хубав като тоя, но доста по-голям. Имам нужда от офис с няколко телефонни линии. Върни се чак когато уредиш всичко.
Младата Лесли изглеждаше много доволна, че и? се възлага подобна отговорност, и излезе от стаята заедно с останалите. Той освободи сервитьорите и започна да яде спагетите със сметана. Имаше и студено мляко и месо от раци, което не обичаше, но пък също беше бяло.
После легна на дивана и се заслуша в пукането на огъня. Надяваше се да завали.
Надяваше се и Юри да се върне. Това обаче не бе много вероятно. Беше настоял да останат в «Кларидж» именно в случай, че циганинът реши да им се довери отново.
Самюъл най-сетне се появи. Беше толкова пиян, че едва ходеше. Сакото му от туид бе преметнато през рамото, а бялата му риза беше намачкана. Едва сега Аш забеляза, че ризата е поръчкова изработка, както и костюмът - за да паснат на уродливото тяло на Самюъл.
Джуджето легна пред огъня тромаво като кит. Аш стана, взе няколко възглавници от дивана и ги пъхна под главата на Самюъл. Джуджето отвори очи по-широко от обикновено. Лъхаше на алкохол. Дъхът му излизаше със сумтене, но Аш не се отврати от това. Много обичаше Самюъл.
Дора би спорил с всеки, че Самюъл притежава някаква груба красота, но каква полза имаше?
- Намери ли Юри? - попита джуджето.
- Не - отвърна Аш, който остана коленичил до него, за да не се налага да говори високо. - Не търсих него, Самюъл. Къде да го търся в цял Лондон?
- Да, няма как - въздъхна Самюъл. - Аз гледах навсякъде. Обиколих няколко кръчми. Страхувам се, че ще се опита да се върне, а те ще се опитат да го убият.
- Той сега има много съюзници, а един от враговете му вече е мъртъв. Целият орден бе вдигнат на крак. Това вероятно ще е добре за него. Аз убих директора.
- Защо, за бога, си го направил? - Самюъл се опита да се надигне на лакът и да се изправи, но накрая се наложи Аш да му помогне.
Джуджето седна със свити колене и загледа смръщено приятеля си.
- Направих го, защото този човек беше покварен и долен лъжец. В Таламаска всяка поквара е много опасна. А и той знаеше какво представлявам. Реши, че съм Лашър. Оправда се със Старшите, когато го заплаших. Никой лоялен член на ордена не би споменал Старшите пред външен човек, нито пък би се защитил с тях така открито.
- И ти го уби.
- Със собствените си ръце, както винаги. Стана бързо. Той не страда много. Видях и неколцина от останалите. Не знаеха какво представлявам. Така че покварата вероятно е на самия връх и не е проникнала сред редовите членове. Ако пък е проникнала, те надали го осъзнават. Не могат да разпознаят талтош, щом го видят, даже когато им се предоставя възможност да изследват такъв екземпляр.
- Екземпляр значи - рече Самюъл. - Искам да се върна в долината.
- Не искаш ли да ми помогнеш, за да бъде долината в безопасност и твоите отвратителни малки приятелчета да могат да си свирят на гайдите и да си танцуват на воля, да убиват нищо неподозиращи хора и да варят костите им в казани?
- Изразяваш се доста грубо.
- Нима? Вероятно.
- Какво ще правим сега?
- Нямам представа. Ако Юри не се върне до сутринта, ще трябва да се махнем оттук.
- Но на мен ми харесва «Кларидж» - изръмжа Самюъл. Политна напред и затвори очи още щом главата му докосна възглавницата.
- Самюъл, би ли ми припомнил нещо - каза Аш.
- Какво?
- Какво е силогизъм?
Самюъл се засмя.
- Да ти припомня? Та ти никога не си знаел какво е силогизъм. Какво изобщо знаеш за философията?