- Дори самият демон не би могъл да поквари Джоан Крос - каза Юри, говореше все по-бързо и по-бързо. - Но тя е твърде самовглъбена. Прекарва цялото си време сред архивите. Няма да забележи, дори ако останалите започнат да тичат около нея чисто голи.
- Тогава следващият - Тимоти Холингшед - каза Майкъл, като четеше от бележника.
- Да, Тимоти, само че не го познавам добре. Не, трябва да изберем Стюарт Гордън. Споменах ли Стюарт? Казах го, нали?
- Не, не си, но е достатъчно, че го казваш сега - каза Роуан. - Защо точно Стюарт Гордън?
- Той е на осемдесет и седем и още преподава, поне в самия орден. Беше най-близкият приятел на Аарън! Стюарт Гордън може би знае всичко за вещиците Мейфеър. Ама, разбира се, със сигурност знае! Помня, че веднъж, миналата година, той ми каза, че Аарън се навърта твърде много около това семейство. Главата си залагам, че нищо не може да поквари Стюарт Гордън. Той е човекът, на когото трябва да се доверим.
- Или поне да разпитаме - каза Роуан под нос.
- Тук има още едно име - каза Майкъл. - Антоанет Кембъл.
- Тя е по-млада, много по-млада. Но е неподкупна като Господ. Ако в този списък има човек, който вероятно е сред Старшите, това би бил Стюарт Гордън! Той е нашият човек.
- Ще запазим и другите имена обаче. Ще се свързваме само с по един човек - каза Роуан.
- Е, какво ще кажеш да се свържеш с Гордън още сега по телефона? - попита Майкъл.
- Така ще им покаже, че е жив - каза Роуан. - Но вероятно това е неизбежно. - Гледаше Юри. Дали изобщо щеше да се справи с подобен ключов разговор в това състояние? Отново бе облян в пот. Трепереше. Тя му беше дала чисти дрехи, но и те вече бяха мокри.
- Да, неизбежно е - рече Юри. - Но ако не знаят къде съм, няма никаква опасност. За пет минути мога да измъкна от Стюарт повече, отколкото от всеки друг, дори от моя стар приятел Барон в Амстердам. Нека се обадя.
- Не бива да забравяме, че и той може да е част от заговора - настоя Роуан. - Може да е замесен целият орден. Може да са замесени всички Старши.
- По-скоро би умрял, отколкото да навреди на Таламаска. Има и двама много умни ученици, които могат да ни помогнат. Томи Монохан е нещо като компютърен гений. Може да ни съдейства да проследим заговора. А има и още един, рус, много хубав, със странно име - Марклин, да, Марклин Джордж. Но Стюарт ще прецени дали да ги намесва.
- Не бива да се доверяваме на Стюарт, преди да узнаем всичко възможно - каза Роуан.
- Но как иначе ще го узнаем? - погледна я Юри.
- Има си начини - отвърна тя. - Няма да се обаждаш оттук. А когато го направиш, ще кажеш само определени неща. Няма да се разкриваш пред този човек, чу ли, без значение колко много му вярваш.
- Ще ми кажеш какво да говоря? - попита Юри. - Но осъзнаваш ли, че Стюарт може да не иска да говори с мен. Може никой да не иска да говори с мен. Аз съм отлъчен, забравихте ли? Освен ако не му се примоля като приятел на Аарън. Това е номерът при Стюарт! Той много обичаше Аарън.
- Добре, този телефонен разговор ще е много важна стъпка - каза Майкъл, - това ни е ясно. А сега да минем към метрополията - можеш ли да ни начертаеш план на къщата, или пък да ни дадеш информация, за да го начертая аз?
- Да, това е отлична идея - каза Роуан. - Начертай план. Покажи ни къде са архивите, хранилищата, изходите, всичко. - Юри отново бе скочил на крака като изстрелян. Оглеждаше се наоколо.
- Къде има хартия? Къде има молив?
Майкъл вдигна телефона и поиска рецепцията.
- Ще ни донесат всичко необходимо - успокои го Роуан и хвана ръцете му. Бяха влажни и още трепереха. Черните му очи изглеждаха безумни, стрелкаха се от предмет на предмет. Не искаше да поглежда към нея.
- Успокой се - настоя тя и стисна по-силно ръцете му. Помисли си: «Успокой се», и се приближи още към него, докато не му се наложи да я погледне в очите.
- Разсъждавам трезво, Роуан - каза той. - Повярвай ми. Страхувам се само… само за Мона. Направих огромна глупост. Но колко често човек среща подобни същества? Никога не бях виждал Лашър, дори за миг, не бях там, когато е говорил с Майкъл и Аарън. Никога не съм го виждал! Но видях тези двамата, и то съвсем ясно! Те бяха с мен, както вие сега. Бяха в тази стая.
- Зная - отвърна тя. - Но вината не е твоя, не си виновен, че си им казал за семейството. Престани да го мислиш. Мисли за ордена. Какво друго можеш да ни кажеш? Кажи нещо за директора.
- Не му вярвам. Той също е нов. О, само да бяхте видели този Аш, нямаше да повярвате на очите си.
- Защо, Юри? - попита тя.
- Всъщност ти си виждала такъв. Ти познаваш друг такъв.
- Да, във всяко отношение. Какво те кара да мислиш, че този е по-стар, че не се е опитвал да те обърка с простите си изявления?