- Косата му. В косата му имаше бели кичури. Сигурен съм.
- Бели кичури? - повтори тя. Това бе нещо ново. Колко ли още щеше да измъкне от Юри, ако продължеше да го разпитва? Тя вдигна ръце към главата си, сякаш искаше да попита къде са били тези кичури.
- Тук, по слепоочията, както посивяват хората. Самюъл веднага се притесни, щом ги видя. В лице обаче Аш прилича на трийсетгодишен човек. Роуан, никой не знае колко продължава животът на тези същества. Самюъл говореше за Лашър като за новороден.
- Такъв си беше - отвърна Роуан. Тя внезапно осъзна, че Майкъл я гледа. Беше станал от дивана и сега стоеше до вратата със скръстени на гърдите ръце.
Тя се обърна към него и прогони всяка мисъл за Лашър от ума си.
- Няма кой да ни помогне в това, нали? - попита Майкъл. Говореше само на нея.
- Няма - отвърна тя. - Нима не го знаеше през цялото време?
Той не отговори, но тя бе наясно какво мисли. Струваше и? се, че я иска точно сега. Той мислеше, че Юри полудява, че трябва да бъде защитен. Бяха разчитали твърде много на него - за преценка, за насоки, за помощ.
Чу се звън. Майкъл бръкна в джоба си, извади няколко лири и тръгна към вратата.
Колко необичайно, че той си спомня за подобни неща, помисли си Роуан. Но тя трябваше да се вземе в ръце. Пръстите на Лашър стискаха рамото и?. Цялото и? тяло внезапно потрепна и тя докосна мястото, където я беше удрял отново и отново. Послушайте собствения си съвет, докторе. Успокой се.
- Е, Юри, сядай и чертай плана - каза Майкъл. Носеше хартия и моливи.
- Ами ако Стюарт не знае, че Аарън е мъртъв? - попита Юри. - Не искам точно аз да му казвам. Господи, те трябва да знаят. Те знаят, нали, Роуан?
- Моля те, чуй ме - каза внимателно Роуан. - Вече ти обясних. От офиса на Райън не са се обаждали в Таламаска. Настоях да изчакат. Използвах отлъчването за извинение. Исках да спечеля време. Сега можем да използваме незнанието им. Трябва да планираме този телефонен разговор.
- Има бюро в другата стая - каза Майкъл. - Това малко нещо в стил Луи XIV ще се разпадне, ако се опитаме да го използваме.
Тя се усмихна. Той бе казал, че харесва френските мебели, но всичко в тази стая бе твърде излъскано. Позлатените корнизи сияеха по облицованите стени, сякаш бяха неонови светлини. Хотелски стаи, бе отсядала в толкова много хотелски стаи. Когато пристигнаха, тя мислеше само за това, че има врати и телефони, както и баня с прозорец, за евентуално бягство. Отново видя за миг ръката на Лашър да я стиска за рамото. Потрепери. Майкъл я гледаше.
Юри се взираше с празен поглед нанякъде. Не беше видял, че тя затвори очи и се опита да сдържи дъха си.
- Те знаят - каза Юри. - Имат хора, които следят вестниците, сигурно са им изпратили статиите. Мейфеър. Със сигурност са ги видели и са ги изпратили. Те знаят всичко - добави той. - Абсолютно всичко. Целият ми живот е в техните досиета.
- Още една причина да уредим всичко сега - каза Майкъл.
Роуан стоеше неподвижно. Няма го вече, мъртъв е, не може да те нарани. Видя останките му, видя ги покрити с пръст, когато положи Емалет до него. Видя ги. Тя бе скръстила ръце и потриваше лакти. Майкъл и? говореше нещо, но тя не разбираше думите му. Погледна го.
- Трябва да видя този талтош - каза тя. - Ако съществува.
- Твърде опасно е - обади се Юри.
- Не, не е. Имам план. Няма да ни придвижи много напред, но все пак е план. Каза, че този Стюарт Гордън е приятел на Аарън, нали?
- Да, работят заедно от години. Искаш да посветим Стюарт в нашите планове? Ще се довериш на Аш, че казва истината?
- Нали каза, че Аарън никога не е чувал думата «талтош», докато не я е произнесъл самият Лашър?
- Точно така - каза Майкъл.
- Вие не бива да се виждате с тези двамата, не бива! - изкрещя Юри истерично.
- Майкъл, схемите могат да почакат. Трябва да се обадя в «Кларидж» - каза Роуан.
- Не! - извика Юри.
- Не съм глупачка - каза тя с лека усмивка. - Под какво име са регистрирани тези странни посетители?
- Не зная.
- Опиши ги - каза и? Майкъл. - Кажи името на Самюъл. Юри каза, че всички го познавали и се отнасяли с него като с някакъв малък Дядо Коледа. Колкото по-скоро се обадим, толкова по-добре. Те сигурно вече са заминали.
- Аарън не знаеше какво е талтош, никога не бе чел или чувал затова…
- Точно така - каза Юри. - Роуан, какво си намислила?
- Добре, първо аз ще се обадя - рече тя. - После ще се обадиш ти. Сега трябва да тръгваме.
- Няма ли да ми кажеш какво имаш предвид? - попита Майкъл. - Да видим дали ще успеем да открием онези двамата. Иначе всичко се разпада и ние се връщаме в началото. Хайде.
- А аз няма ли да чертая схеми? - попита Юри. - Нали искаше схема.