Вероятно бе някакъв номер. Искат да ме убият, помисли си той. Тази идея го развълнува, но само отчасти. Той погледна, накъдето му сочеше Роуан. Видя кафене точно отсреща. Циганинът вървеше заедно с един възрастен човек. Юри изглеждаше зле, а и джинсите и ризата му бяха много неподходящи за студа.
Юри го видя веднага, отстъпи встрани от оживения вход на кафенето и се втренчи паникьосан в него. «Горкият, откачил е», помисли си Аш. Възрастният мъж му говореше нещо напрегнато и като че не забеляза, че Юри гледа встрани.
Това трябваше да е Стюарт Гордън! Беше облечен със строгите старомодни дрехи на Таламаска, обувки с платки и много тесни ревери, както и жилетка в тон с палтото. Много стилно. Да, това бе Гордън или друг член на Таламаска. Не можеше да има грешка.
Как умоляваше Юри, колко смутен изглеждаше. Циганинът бе съвсем близо до него, онзи мъж можеше да го убие незабелязано.
Аш тръгна да пресича улицата, избегна една кола и принуди друга да спре внезапно с изсвирване на спирачки.
Внезапно Стюарт Гордън осъзна, че Юри гледа някъде встрани. Изглеждаше подразнен. Искаше да види какво гледа циганинът. Обърна се точно когато Аш вече стигаше до него и посягаше да го хване за ръката.
Нямаше никакво съмнение - Гордън го позна. «Той знае кой съм», помисли си Аш, и сърцето му се сви. Този мъж, приятелят на Аарън Лайтнър, беше виновен. Да, без съмнение, той знаеше кой е, взираше се в лицето му с ужас и с поглед, който издаваше, че го е разпознал.
- Ти ме познаваш - каза Аш.
- Ти си убил нашия директор - каза мъжът, но само от отчаяние. Объркването и смущението му се бяха породили от нещо много повече от случилото се предишната нощ. Гордън изпадна в паника и се опита да отблъсне ръцете му.
- Юри, спри го, спри го.
- Лъжец - извика Аш, - погледни ме. Много добре знаеш кой съм. Знам, че знаеш, не ме лъжи. Ти си виновен.
Започнаха да привличат внимание, хората пресичаха улицата и се струпваха около тях. Други спираха и гледаха.
- Махни си ръцете от мен! - каза Стюарт Гордън яростно, със стиснати зъби и зачервено лице.
- Също като другия - каза Аш. - Ти ли уби приятеля си Аарън Лайтнър? Ами Юри? Ти ли изпрати хора да го застрелят в долината?
- Знам само каквото ми съобщиха днес сутринта! - отвърна Стюарт. - Пусни ме.
- Да те пусна? Та аз ще те убия.
Вещиците бяха до тях. Той се озърна надясно и видя Роуан Мейфеър. Майкъл Къри стоеше точно до нея, а очите му бяха изпепеляващи, както преди.
При вида на вещиците ужасът на Гордън се засили.
Без да изпуска Гордън, Аш погледна към ъгъла и вдигна ръка да извика шофьора си. Той беше слязъл от колата и гледаше схватката. Сега веднага седна зад волана и потегли по улицата.
- Юри! Няма да му позволиш да ми причини това, нали? - извика Гордън с отчаяние и фалшиво възмущение.
- Ти ли уби Аарън? - попита Юри, който вече бе на ръба на лудостта. Роуан Мейфеър го дръпна, щом той пристъпи към Гордън, който отново изпадна в ярост и започна да дращи пръстите на Аш.
Дългият ролс-ройс спря до Аш. Шофьорът излезе веднага и попита:
- Да ви помогна ли, господин Аш?
- Господин Аш - повтори с ужас Гордън и спря безполезната си борба. - Що за име е Аш?
- Сър, идва един полицай - каза шофьорът. - Кажете какво искате да направя.
- Да се махаме оттук - обади се Роуан Мейфеър.
- Да, ще се махнем всички - рече Аш и повлече Стюарт, който се запрепъва след него.
Щом задната врата на колата се отвори, той блъсна вътре безпомощния Гордън и веднага седна до него. Майкъл Къри седна отпред, до шофьора, а Роуан мина срещу Аш, чиято кожа пламна от допира и?. Седна на подвижната седалка, а на другата се свлече Юри. Колата се наклони и потегли.
- Къде да ви откарам, сър? - попита шофьорът. Стъкленият панел се плъзгаше надолу и щом потъна в жлеба на предната седалка, Майкъл Къри се обърна и се втренчи право в очите на Аш.
«Боже, какви очи имат тези вещици», помисли си Аш с отчаяние и каза на шофьора:
- Хайде, просто ни разкарай оттук.
Гордън посегна към дръжката на вратата.
- Заключи вратите - нареди Аш, но не изчака да чуе познатото електронно изщракване, а стисна дясното рамо на Гордън.
- Остави ме, копеле! - изсъска старецът, гласът му бе много нисък и авторитетен.
- Сега ще ми кажеш ли истината? - попита Аш. - Ще те убия, както убих Маркус. Какво ще ми кажеш, за да ме спреш?
- Как смееш, как може… - започна пак Гордън.
- Спри да лъжеш - обади се Роуан Мейфеър. - Ти си виновен и не си го извършил сам. Погледни ме.
- Не, няма! - отвърна Гордън. - Вещиците Мейфеър - прошепна той горчиво, почти изплю думите. - А това същество от блатата ли го призовахте? Лашър, вашият отмъстител, вашият Голем?