Мери Джейн вдигна едно от пердетата в дневната.
- Дантела - прошепна тя. - Най-фината, нали? Всичко тук е от най-добро качество.
- Да, предполагам - каза Мона.
- Ти също - добави Мери Джейн. - Приличаш на принцеса, цялата в дантела. Всъщност и двете сме в дантела. Много ми харесва.
- Благодаря - рече Мона леко смутена. - Но как такова хубаво момиче като теб забелязва такава като мен?
- Ти откачи ли? - отвърна Мери Джейн и мина покрай нея към кухнята. Бедрата и? се поклащаха красиво, а токчетата и? потракваха величествено. - Ти си просто великолепна. Аз съм хубава. Знам го. Но приличам на много други хубави момичета.
Седнаха заедно до стъклената маса. Мери Джейн огледа чиниите, които Еужения им поднесе, и дори ги вдигна към светлината.
- О, това е истински костен порцелан - рече тя. - Имаме малко във Фонтевро.
- Наистина ли, още ли има такива работи там?
- Скъпа, ще се учудиш какво има на тавана. Има сребро, порцелан, стари завеси, кутии с фотографии. Трябва да ги видиш. Този таван е сух и топъл. Барбара Ан живееше там. Нали знаеш коя е?
- Да, майката на Древната Евелин и моя прапрабаба.
- Моя също! - обяви победоносно Мери Джейн. - Супер, нали?
- Да, супер е. Така става в това семейство. Трябва да видиш родословното дърво, как е оплетено всичко. Ако например аз се бях омъжила за Пиърс, с когото имаме не само една прапрабаба, но и общ прадядо… ох, много е трудно за проследяване. Сигурно всеки Мейфеър е прекарвал поне година в опити да направи родословно дърво само за да си изясни кой точно стои до него на семейния пикник. Нали се сещаш какво имам предвид?
Мери Джейн кимна усмихната и повдигна вежди. Беше с някакво сиво-виолетово червило, страхотно. «Господи, аз съм вече жена», помисли си Мона. «Мога да си слагам такива работи, ако искам.»
- О, можеш да си слагаш каквото решиш - рече Мери Джейн. - Аз имам цял шкаф пълен с козметика. Леля Беа ми купи нещата от «Сакс» на Пето авеню и от «Бергдорф Гудман» в Ню Йорк.
- О, много мило от твоя страна. - Тя четеше мисли, трябваше да внимава.
Еужения бе извадила малко телешко от хладилника, съвсем тънки резени, които Майкъл беше отделил за Роуан. Сега ги пържеше, както той я бе научил, с гъби и лук на тънки резени, които бяха готови - замразени в малка найлонова торбичка.
- Господи, ухае невероятно - рече Мери Джейн. - Не исках да ти чета мислите, извинявай.
- Не ми пука, няма значение. Нали и двете знаем, че е лесно да се объркаш и да се получи недоразумение.
- О, абсолютно - потвърди Мери Джейн.
После погледна отново към Мона така, както я бе погледнала горе на верандата. Седяха точно една срещу друга, както Мона бе седяла с Роуан. Само че сега бяха с разменени места. Мери Джейн се загледа в сребърната вилица и внезапно замръзна, присви очи и погледна Мона.
- Какво има? - попита я Мона. - Гледаш ме като че има нещо лошо.
- Всички те гледат, щом си бременна, нали така?
- Знам, но ти ме гледаш по-странно. Другите ме гледат някак любящо и дори с апробация, но ти…
- Какво е апробация?
- Одобрение - обясни Мона.
- Трябва да се образовам малко - поклати глава Мери Джейн и остави вилицата. - Какъв е този мотив на среброто?
- Сър Кристофър - каза Мона.
- Мислиш ли, че е късно да стана начетена?
- Не, ти си много умна и можеш да наваксаш. Освен това вече си образована. Само че по различен начин. Била си на много места. А аз никога не съм носила отговорност.
- Аха, наистина искам да съм си аз. Нали знаеш, че убих човек? Бутнах го през един пожарен изход в Сан Франциско. Той прелетя цели четири етажа надолу и си разби главата в паважа.
- Но защо го направи?
- Ами опитваше се да ме нарани. Би ми хероин, опита се да ме изнасили и искаше да станем любовници. Беше гаден сутеньор. Блъснах го от аварийния изход.
- Преследваха ли те?
- Не - поклати глава Мери Джейн. - На никого не съм казвала за този случай.
- И аз не бих - отбеляза Мона. - Но подобна сила не е нещо необичайно в това семейство. Как мислиш, колко ли момичета са се отървали от този сутеньор?
Еужения им сервираше, без да им обръща внимание. Телешкото изглеждаше добре - кафеникаво и сочно, с лек винен сос.
Мери Джейн кимна.
- О, нито една. Идиотки.
Еужения постави пред тях студена салата от картофи и грах със зехтин и чесън, още един от специалитетите на Майкъл Къри. После пльосна една лъжица от нея в чинията на Мери Джейн.
- Имаме ли още мляко? - попита Мона. - Какво ще пиеш, Мери Джейн?
- Една кока-кола, ако обичаш, Еужения. Разбира се, мога да си взема и сама.
Еужения се вбеси от това предложение, особено от езика на непозната братовчедка, която изглеждаше доста невъзпитана. Донесе кутийка кола и лед.