- Яж, Мона Мейфеър! - нареди старицата и и? наля мляко от кутията. - Хайде, яж.
Месото имаше ужасен вкус за Мона и тя не разбираше защо. Обичаше месо, но още щом го поставиха на масата, и? се догади. «Вероятно е нормално», помисли си. «Това потвърждава, че не съм в толкова напреднала бременност.» Анели каза, че ще се чувства така около шестата седмица. Но това бе преди да обяви, че бебето е чудовище на три месеца.
Мона наведе глава. Завладяваха я бледи спомени от съня; много натрапчиви и пълни с асоциации, които обаче се отдалечаваха със скоростта на светлината, опиташе ли се да ги осмисли.
Седна назад и бавно изпи млякото.
- Остави кутията тук - рече на Еужения, която кръжеше около нея, сбръчкана и сериозна, и често поглеждаше към недокоснатата храна в чинията и?.
- Тя яде онова, от което има нужда, нали така? - обади се Мери Джейн.
Сладурана. Вече опустошаваше телешкото и шумно забождаше парченцата гъби и лук с вилицата си. Накрая Еужения бавно излезе от стаята.
- Искаш ли и моята порция? - попита Мона. - Вземи я. - И бутна чинията си към Мери Джейн. - Не съм я докоснала.
- Сигурна ли си, че не я искаш?
- Гади ми се от нея. - Тя си сипа още прясно мляко. Странно, помисли си, никога не съм обичала толкова мляко, вероятно защото хладилникът у дома не може да го охлади така. Но явно това се бе променило. Всичко се променяше.
- Така ли, как? - попита Мери Джейн с леко разширени очи. После изгълта цялата кола. - Може ли да стана и да си взема още една?
- Да - отвърна Мона.
Мери Джейн заподскача към хладилника. Роклята и? се развяваше като на малко момиченце. Краката и? изглеждаха много красиви на високите токчета, въпреки че бяха красиви и онзи ден, когато бе на равни обувки.
Тя се върна на масата и започна да опустошава порцията на Мона. Еужения надникна през вратата на помещението за прислугата.
- Мона Мейфеър, нищо ли не си яла? С чипс и други боклуци ли смяташ да преживяваш?
- О, я се разкарай - отряза я Мона и Еужения изчезна.
- Ама тя просто се опитва да се грижи за теб - обади се Мери Джейн. - Защо и? крещиш така?
- Не искам никой да се грижи за мен. Освен това тя не проявява грижа, а е същинска напаст. Мисли… мисли, че съм лош човек. Дълго е за обясняване. Все ми се кара за нещо.
- Да, когато бащата на бебето е на възрастта на Майкъл Къри, хората все ще обвинят или него, или теб.
- Откъде знаеш?
Мери Джейн спря да яде и погледна Мона.
- Той е, нали? Ами просто усетих, че сте имали нещо, когато дойдох предния път. Не исках да те ядосвам. Мислех си, че си щастлива за бебето. Останах с впечатлението, че си много доволна, че той е бащата.
- Е, не съм сигурна, че е той.
- О, той е - обяви Мери Джейн. Заби вилицата в последното парче телешко, натъпка го в устата си и задъвка лакомо. Гладките и? загорели бузи се движеха бързо, без да се образува нито бръчица по тях. Беше много красиво момиче.
- Да, знам, че е той - рече тя, щом преглътна парчето, което бе достатъчно голямо да влезе в трахеята и? и да я задуши до смърт.
- Виж - каза Мона. - Още не съм казала на никого за това и…
- Всички знаят - отвърна Мери Джейн. - Беа знае. Тя ми каза. Знаеш ли какво я спасява? Тази жена ще преодолее мъката по Аарън по една проста причина - все се тревожи за всички останали. Наистина се безпокои за теб и Майкъл Къри, защото той има онези гени, а и защото е съпруг на Роуан. Но Беа казва, че циганинът, в когото си влюбена, е съвсем неподходящ за теб. Той трябвало да си намери съвсем различна жена - някоя дива скитница без семейство, като него самия.
- Така ли казва?
Мери Джейн кимна. Внезапно се втренчи в чинията с бял хляб, която Еужения бе донесла.
Мона не смяташе, че подобен хляб става за ядене. Тя ядеше само франзели или кифли, нещо подходящо приготвено, за да пасва на месото. Но пък филии! Нарязан на филии бял хляб!
Мери Джейн грабна най-горната филийка, разчупи я и започна да си топи от соса.
- Да, така каза - повтори тя. - Каза го и на леля Вив, и на Поли, и на Ан Мари. Май не знаеше, че и аз слушам. Но наистина вярвам, че именно това ще я спаси. Мозъкът и? все е зает със семейството. Като например да дойде във Фонтевро и да ме накара да се махна оттам.
- Но как така всички знаят за мен и Майкъл?
Мери Джейн сви рамене.
- Мен ли питаш? Скъпа, та това е семейство на вещици, би трябвало да го знаеш по-добре от мен. Могат да научат всичко по доста начини. Но, честно да ти кажа, струва ми се, че Древната Евелин е изтропала тайната на Вив. Да не би да ви е видяла с Майкъл тук сами?
- Да - отвърна Мона с въздишка. - Голяма работа, няма що. Нищо няма да им казвам. Стига толкова за това. - Но ако те започнеха да се държат гадно с Майкъл, ако започнеха да се отнасят с него по-различно, ако…