- О, не се тревожи за това. Както ти казах, когато се случи нещо между мъж на неговата възраст и момиче на твоята, ще обвиняват или единия, или другия. Мисля, че в случая обвиняват теб. Нямам предвид злобно. Просто казват неща от рода на: «Мона получава това, което поиска». Или: «Горкият Майкъл». Нали се сещаш, такива работи. Или пък: «Е, ако това го е вдигнало от леглото и го е накарало да се чувства по-добре, може би Мона има лечителска дарба».
- Страхотно - каза Мона. - Всъщност точно така се чувствам и аз.
- Ти си корава, да знаеш - рече Мери Джейн.
Сосът на телешкото бе свършил. Мери Джейн изяде следващата филия без нищо. Затвори очи и се усмихна доволно. Миглите и? бяха сивкаво-виолетови, също като червилото, но по-бледи, великолепни и красиви. Беше много красива.
- Вече знам на кого приличаш! - извика Мона. - Приличаш на Древната Евелин като момиче.
- Ами да, може - отвърна Мери Джейн. - Като се има предвид, че и двете сме наследници на Барбара Ан.
Мона си наля още една чаша мляко. Все още беше студено. Може би тя и бебето можеха да живеят само от мляко, не беше сигурна.
- Какво искаше да кажеш с това, че съм корава? - попита тя. - Какво имаше предвид?
- Имах предвид, че не се обиждаш лесно. През повечето време, като говоря така, нали се сещаш, съвсем прямо, без никакви недомлъвки, наистина се опитвам просто да опозная човека. А всъщност го обиждам.
- Да, чудна работа - отвърна Мона. - Но аз не се обиждам.
Мери Джейн се вгледа лакомо в последната тънка самотна филийка бял хляб.
- Вземи я - каза Мона.
- Сигурна ли си?
- Естествено.
Мери Джейн я грабна, разкъса я по средата и започна да навива мекия хляб на топче.
- Ох, много го обичам така. Когато бях малка, изяждах цял самун, като навия така средичката.
- Ами кората?
- И нея я навивах - отвърна тя и носталгично заклати глава. - Навивах всичко.
- Еха. Знаеш ли, ти наистина си готина. Ти си най-вълнуващата комбинация от шаблонно и мистериозно, която съм срещала.
- Ето, пак опитваш да се изтъкнеш - каза Мери Джейн, - но знам, че не искаш да ме обидиш, просто ме дразниш, нали? Знаеш ли, че ако «шаблонно» започваше с «б», щях да знам какво значи?
- Нима? Защо?
- Защото съм стигнала до буква «б» в речника - каза Мери Джейн. - Образовам се по няколко начина. Ще ми се да знам какво мислиш за това. Знаеш ли, купих си речник, напечатан много едро. Като за стари късогледи дами. Изрязах думите с «б», всяка с определението и?, после ги направих на топчета… Пак топчета, нали - засмя се тя.
- Да, забелязах - каза Мона. - Ние малките момичета много обичаме топчета, а?
Мери Джейн направо се преви от смях.
- О, това надмина очакванията ми - каза Мона. - Момичетата в училище оценяваха хумора ми, но никой в семейството не се смее на шегите ми.
- Ама те наистина са смешни - каза Мери Джейн. - Защото си гений. Предполагам, че има два вида гении - с чувство за хумор и без чувство за хумор.
- А какво става с тези думи с «б», изрязани и направени на топчета?
- Ами слагам ги в една шапка. Като за теглене на чоп.
- Аха.
- После ги вадя едно по едно. Ако е дума, която вече никой не използва, като «благовиден», просто я изхвърлям. Но ако е хубава, като «благодатен», я оставям. Така ги запомням.
- Хм, това звучи като доста добър метод. Предполагам, че запомняш думите, които харесваш.
- Ами да, но всъщност запомням почти всичко. Нали съм много умна. - Мери Джейн лапна още едно хлебно топче и започна да разтрошава кората.
- Нима помниш дори значението на «благовиден»?
- Да, «приемлив, миловиден» - отвърна Мери Джейн и загриза от коричката.
- Знаеш ли, Мери Джейн - каза Мона, - в тази къща има много хляб. Можеш да си вземеш колкото искаш. Там, точно зад плота има цял самун. Ще го донеса.
- Седни! Ти си бременна, аз ще го донеса! - обяви Мери Джейн, скочи веднага и посегна за хляба. Хвана го за найлоновата опаковка и го плесна на масата.
- А искаш ли масло? Там е.
- Не, свикнала съм да го ям без масло, за да пестя пари. Не ми се иска да отвиквам сега, защото тогава ще ми липсва и хлябът няма да ми се услажда толкова. - Тя извади една филийка и откъсна средата.
- Работата е там - продължи Мери Джейн, - че ще забравя думата «благовиден», ако не я използвам, но пък ще използвам «благодатен» и няма да я забравя.
- Ясно. А защо ме гледаш така? - Мери Джейн не отговори. Облиза устни, откъсна малко мека средичка и я изяде. - Не си забравила значи за какво говорихме?
- Не съм. А какво мислиш за бебето си? - попита Мери Джейн, като този път изглеждаше притеснена и някак готова да я защити, или поне да бъде съпричастна.