Той остави Теса и се приближи до Аш със събрани за молитва ръце. Гледаше го без никакъв страх, сякаш вече нехаеше за собствения си живот.
- Кое място е подходящо за брак между талтоши? - попита той почтително с дълбок и умоляващ глас. - Може би на някое свято място в Англия, там, където пътят на свети Михаил се спуска от билото на хълма, там, където все още стоят руините на кулата на древната църква на светеца?
Аш го погледна почти тъжно, сдържано.
- Нека ви заведа там - продължи Гордън. - Позволете ми да видя сватба на талтоши на Гластънбъри Тор! - Гласът му затихна и той заговори по-бавно. - Ако видя това, ако видя чудото на раждането на светата планина, там, където самият Христос е дошъл в Англия - където са поваляни стари богове и издигани нови, където е проливана кръв в защита на светостта - ако видя раждането на ново поколение, което идва на бял свят съвсем пораснало и готово да прегърне родителите си, самият символ на живота, тогава за мен вече няма да има значение дали ще умра.
Бе вдигнал ръце така, сякаш удържаше с тях святата си мечта, а гласът му бе изгубил всяка нотка на истеричност. Очите му бяха ясни и почти спокойни.
Юри го наблюдаваше с подозрение.
Аш бе самото търпение, но за първи път Майкъл видя в очите му и дори зад усмивката някаква мрачна емоция.
- Тогава - настоя Гордън - ще видя онова, за което съм живял. Ще стана свидетел на чудото, което възпяват древните поети. Чудо, по-велико от всичко, което някога съм познавал, за което съм чел, което съм слушал, което мога да изразя с думи. Моля ви, подарете ми този последен момент, нека идем там. Не е далече. Едва на четвърт час оттук е - само няколко минути. А на Гластънбъри Тор аз ще я предам на теб, както баща предава дъщеря си, съкровището си, любимата ми Теса, за да се осъществи онова, което и двамата желаете.
Той замълча, все още вгледан отчаяно в Аш и някак дълбоко натъжен. Сякаш с тези си думи е показал, че вече напълно приема собствената си смърт.
Не обърна никакво внимание на погледа на Юри. Майкъл се чудеше на трансформацията, която бе настъпила у стареца. На силата на убеждението му.
- Гластънбъри - прошепна Стюарт. - Моля ви. Не тук. - И накрая поклати глава. - Не тук - повтори и замълча.
Изражението на Аш не се бе променило. А после внимателно, сякаш разкриваше ужасна тайна на някой много уязвим, почти със състрадание каза:
- Няма да има никакъв съюз, никакво поколение. - Замълча, после продължи: - Твоята красива Теса е стара. Пресъхнала е. Изворът и? е пресушен.
- Стара ли?! - Стюарт беше объркан, не можеше да повярва. - Стара! Луд ли си, как можа да го кажеш? - Обърна се безпомощно към Теса, която го гледаше без болка и разочарование в очите.
- Ти си луд - повтори Стюарт и извиси глас. - Виж я само! - изкрещя той. - Виж лицето и?, тялото и?. Тя е великолепна. Доведох те при такава красавица, че трябва да паднеш на колене и да ми благодариш! - Бе поразен, невярващ и все пак лека-полека се прекършваше.
- Лицето и? ще остане такова до деня на смъртта и? - каза Аш с обичайната мекота в гласа си. - Никога не съм виждал талтош с по-различно лице. Но косата и? е напълно бяла, не е останал и един тъмен кичур. Тя не излъчва никаква миризма. Попитай я. Хората са я използвали отново и отново. Или вероятно тя се е скитала по-дълго от мен самия. Утробата и? е мъртва. Изворът и? е пресъхнал.
Гордън не направи опит да протестира. Притисна устните си с ръце, сякаш се опитваше да потисне вик на болка.
Жената изглеждаше леко объркана, но почти не бе разстроена. Пристъпи напред и прегърна треперещия Гордън с дългите си ръце. После заговори на Аш:
- Съдиш ме за онова, което мъжете са ми причинили, задето ме използваха във всяко село, във всеки град, в който отивах. Задето през всичките тези години кръвта ми изтичаше отново и отново, докато не остана нищо?
- Не, не те съдя - каза Аш искрено, дори загрижено. - Не те съдя, Теса. Наистина.
- О! - Тя се усмихна лъчезарно, сякаш това бе повод за огромно щастие.
Обърна се внезапно към Майкъл и после към неясната фигура на Роуан, която стоеше близо до стълбището. Изражението и? излъчваше нетърпение и любов.
- Бях спасена тук от този ужас - каза тя. - Тук Стюарт ме обича целомъдрено. Тук е моето убежище. - Протегна ръце към Аш. - Ще останеш ли при мен, ще поговорим ли? - Дръпна го към центъра на стаята. - Ще потанцуваш ли с мен? Когато погледна очите ти, чувам музика. - Тя привлече Аш към себе си и каза развълнувано: - Така се радвам, че дойде.
Не погледна към Гордън, който бе сбърчил чело. Притиснал уста с пръсти, той отстъпи назад към един стар дървен стол. Седна в него, отпусна глава на твърдата облегалка и я извъртя немощно встрани. Духът го бе напуснал. Като че и самият живот го напускаше.