— Слушай! Аз ще примамя онези свине в друга част на замъка и ще ги задържа за известно време. Междувременно ще разбудиш тези глупци и ще им донесеш мечовете — така ще получим шанса да се преборим. Можеш ли да се справиш?
— Аз… аз не знам! — заекна тя, треперейки от ужас, без да разбира какво говори.
С проклятие Конан сграбчи пищната й коса близо до главата и я раздруса, докато стените заиграха лудешки танц пред очите й.
— Трябва да го направиш! — изсъска той. — Това е единствения ни шанс.
— Ще направя каквото мога! — изохка тя и изсумтявайки задоволено, преди да тръгне Конан окуражително я плесна по гърба, от което тя едва не падна.
Малко по-късно, той стоеше свит я арката, която излизаше в двора с вира, разглеждайки враговете си с пламтящ поглед. Те все още седяха около вира, но започваха да показват признаци на нетърпение. От двора, където лежаха разбуждащите се пирати, се дочуваха стонове, които ставаха все посилни и започваха да се смесват с неразбираеми ругатни. Той напрегна мускули и приклекна в позата на пантера, поемайки въздух със сила.
Украсеният със скъпоценни камъни гигант се изправи като свали свирката от устата си и в този момент Конан се озова сред изненаданите черни с тигров скок. И подобно на тигъра, който скача и нанася удари сред жертвите си, така скачаше и нанасяше ударите си Конан: три пъти острието му проблясна преди някой да може дори да вдигне ръка в защита, а след това отскочи от тях и се спусна през тревата. Зад него останаха проснати три черни фигури с разцепени черепи.
Но макар яростната му атака му да бе заварила гигантите неподготвени, оцелелите се окопитиха достатъчно бързо. Те се хвърлиха по петите му, докато той тичаше към западната арка и дългите им крака ги носеха над тревата с главозамайваща скорост. Той обаче беше уверен в способността си да ги надбяга, когато пожелае, макар не това да беше намерението му в момента. Той искаше да ги въвлече в дълго преследване за да даде на Санча време да разбуди и въоръжи зингарците.
Но докато тичаше през двора отвъд западната арка, той изруга. Този двор се различаваше от останалите, които беше видял. Вместо да бъде кръгъл, той беше осмоъгълен и арката, през която бе влязъл, беше единствения вход или изход.
Като се обърна, той видя, че цялата група го бе последвала и че останалите живи се бяха разпръснали в дълга верига, докато се приближаваха. Веригата се извиваше в полукръг, готов да го затвори. Той продължи да отстъпва заднешком, но все по-бавно, забелязвайки че интервалите между преследвачите му се разширяваха. Те се опасяваха да не се опита да се изплъзне покрай единия от роговете на полумесеца и разтеглиха веригата за да предотвратят това.
Той наблюдаваше това със спокойната наблюдателност на вълк и когато нанесе удара си, направи това с опустошителната неочакваност на светкавица — точно в центъра на полумесеца. Гигантът, който се беше изпречил пред него падна съсечен в гърдите и пиратът изскочи от затварящия се полукръг преди черните отдясно и отляво да могат да се притекат на помощ на поразения си другар. Групата при входа се опита да го пресрещне, но Конан не ги атакува. Той се беше обърнал и наблюдаваше преследвачите си без видими емоции и определено без страх.
Този път те не се раздалечиха в линия. Бяха научили, че е фатално да разделят силите си срещу това сеещо смърт превъплъщение на яростта. Те се скупчиха в плътна маса и започнаха да се приближават към него без да бързат, съхранявайки формацията си.
Конан знаеше, че ако попадне в тази маса от нокти и мускули, изходът може да бъде само един. Ако им позволеше да го придърпат сред тях, там където можеха да използуват ноктите си и превъзходството на по-голямото си тегло, даже примитивната му жестокост нямаше да му помогне да надделее. Той погледна към стената и видя някаква издатина над ъгъла в западната й страна. Не знаеше какво точно може да представлява това, но можеше да му послужи. Започна да отстъпва към този ъгъл и гигантите ускориха хода си към него. Те очевидно мислеха, че сами го затварят в ъгъла и Конан намери време да прецени, че те вероятно гледат на него като на същество от по-низша раса, което в умствено отношение стои под тях. Толкова по-добре. Няма нищо по-опасно от това да подцениш противника си.
Ето, той вече се намираше само на няколко крачки от стената и черните бързо се приближаваха, очевидно възнамерявайки да го притиснат в ъгъла преди да е осъзнал ситуацията. Групата край портала напусна поста си и забързано се опитваше да се присъедини към останалите. Гигантите бяха приведени, очите им светеха със златен адски огън, белите им зъби проблясваха, ръцете с остри нокти се вдигнаха с намерение да отблъснат предполагаемата атака. Те очакваха някакъв безнадежден изблик на насилие от страна на жертвата, но когато това стана, изненадата им беше пълна.