Конан вдигна меча си, направи крачка към тях, след това се извърна и се хвърли към стената. Мощно свиване на стоманените мускули и висок скок във въздуха и той заби пръстите си в издатината. В този момент се чу трясък, издатината се откърши и пиратът падна обратно в двора.
Той падна по гръб и ако не бе жилавото му тяло щеше да го счупи, но благодарение на плътната трева и пружиниращия отскок като котка, той отново се изправи с лице срещу враговете си. Небрежното безразсъдство беше изчезнало от погледа му. Сега в очите му светеше изпепеляващ син пламък, гривата му настръхна, а тънките му устни се разтвориха в грозна гримаса. Само за миг ситуацията се беше променила от смела игра в битка на живот и смърт и дивата натура на Конан реагира на тази промяна с всичката ярост на дивака.
Черните, които за миг спряха изненадани от скоростта, с която бе станало всичко това, сега се приготвиха да се нахвърлят върху него и да го затиснат. Но в този миг един вик разкъса тишината. Обръщайки се, гигантите видяха една дива орда да се събира около входа. Пиратите се клатеха пиянски, ругаеха несвързано, бяха объркани, но държаха мечове в ръцете си и приближаваха с ожесточеност, която в ни най-малка степен не се намаляваше от факта, че не разбираха какво става.
И докато черните гледаха изумени, Конан изрева и се стовари върху им като гръмотевица. Под острието му те падаха като под сърпа на жетвар и зингарците, крещейки с объркана ярост се затичаха нестабилно през двора, нахвърляйки се върху гигантските си противници с кръвожадно настървение. Те още бяха замаяни, бяха се измъкнали с неохота от дълбокия си сън, бяха усетили как Санча трескаво ги раздрусва и напъхва мечове в ръцете им, и смътно бяха дочули настойчивите й молби към някакво действие. Не бяха разбрали всичко, което им каза, но гледката, която представляваха странните същества, както и пролятата кръв, им бяха напълно достатъчни.
В следващия момент дворът се превърна в бойно поле, което скоро заприлича на кланица. Зингарците може и да се клатеха и да залитаха, но размахваха мечовете си със сила като яростно ругаеха и не обръщаха внимание на раните си с изключение на фаталните. Числеността им далече надхвърляше тази на черните, но последните съвсем не се оказаха обикновени противници. Извисявайки се над съперниците си, те сееха хаос с нокти и зъби, разкъсвайки гърлата на мъжете и нанасяйки удари със свитите си юмруци, под които се трошаха черепи. Пръснати из това меле, пиратите не можеха да използуват предимството на по-голямата си пъргавина, а и много от тях бяха още твърде замаяни след причинения от наркотика сън, за да отбягват ударите, насочени към тях. Те се биеха със сляпото ожесточение на диви зверове и се стараеха по-скоро да посеят смърт, отколкото да я избегнат. Сечащите мечове издаваха звук като падащата брадва на месаря, а писъците, виковете и ругатните бяха ужасяващи.
Санча, която се бе скрила в прохода, бе изумена от шума и яростта; гледката пред очите й напомняше за някаква хаотична вихрушка, в която стоманата проблясваше и сечеше, ръце се разперваха, озъбени лица се появяваха и изчезваха, напрегнати тела се блъскаха, отскачаха и вкопчваха в лудешки дяволски танц.
Някои детайли обаче рязко се открояваха като черни гравюри на кървав фон: тя видя зингарски моряк, чието лице бе скрито под голямо парче кожа, откъснато от скалпа му и увиснало над очите му, широко разкрачен да забива меча си до дръжката в корема на един от черните. Чу ясно как пиратът изръмжава нанасяйки удара и видя как златистите очи на жертвата се обръщат в неочаквана агония, а след измъкването на острието от разпорения корем се посипват кървави вътрешности. Черният гигант хвана острието с голите си ръце, но оглупелият моряк продължаваше да дърпа и в следващия момент черната ръка обхвана главата на зингареца, а едно черно коляно жестоко се заби със сила в тялото му. Главата му се изви назад под невъзможен ъгъл, чу се рязко изпукване, като прекършването на дебел клон. Победителят хвърли тялото на жертвата си на земята и в този миг някаква синя светлина проблесна отзад през раменете му, отдясно наляво. Той залитна, главата му падна на гърдите и оттам се търколи на земята.
На Санча й прилоша. Повдигаше й се; тя се задави и се опита да повърне. Искаше да се обърне и да избяга, но краката й не я слушаха. Нито можеше да затвори очи. Даже напротив, отвори ги още по-широко. Погнусена и отвратена тя се бореше срещу познатата й сила, с която кошмарната гледка на кръв я привличаше. Но тази схватка надминаваше всички сблъсъци между човешки същества, на които бе присъствувала при нападенията над пристанищни градове или по време на морски битки. И тогава видя Конан.