Но лодките вече докосваха Уастрел с носовете си и моряците се изкатериха по веригите, оставяйки лодките на произвола на съдбата. Санча се озова на кораба на рамото на Конан, увиснала като труп и безцеремонно бе стоварена на палубата, а барачът хвана руля, извиквайки заповедите си на оскъдния екипаж.
По време на скорострелно развилите се събития той бе поел лидерството и те инстинктивно му се подчиняваха. Те залитаха като пияници, увиснали на въжетата, за които се бяха хванали механично. Веригата на котвата неприбрана плесна във водата, платната се разтвориха и опънаха под надигащия се вятър. Уастрел затрепери, разтърси се и величествено се понесе по вятъра. Конан погледна в посока на брега: като изумрудено зелен език една лента се подаде за миг над водата, на едно гребло разстояние от кила на Уастрел. Погледът му се придвижи от края на езика, по цялата дължина на трепкащата зелена струя, която излизаше на плажа и изчезваше в далечината над хълмовете за да се разтопи в синевата.
Барачът, който вече беше успокоил дишането си, погледна ухилено задъхания си екипаж. Санча се беше изправила до него и по бузите й се стичаха истерични сълзи. Панталоните на Конан бяха подгизнали от кръв, поясът и ножницата му бяха изчезнали, а мечът, който беше забил до себе си в палубата, беше нащърбен и покрит със засъхваща кръв. Черната му грива беше сплъстена от съсирена кръв, а едното му ухо висеше полуоткъснато от главата. Ръцете, краката, гърдите и раменете му бяха покрити с отоци и драскотини, сякаш се беше борил с пантера. Но той се усмихваше, застанал на пружиниращите си крака и въртеше руля с опиянение от своята мощ.
— Сега какво? — запита хълцащото момиче.
— Ще търсим плячка из моретата! — засмя се той. — Скапан екипаж наистина, сдъвкан и изподран на парчета, но те могат да се справят с кораба, а и екипаж винаги може да се намери. Хайде, момиче, дай ми целувка!
— Целувка — извика тя истерично. — Ти мислиш за целувки в такъв момент?
Смехът му се разнесе над плющенето на платната, той я вдигна седнала на ръката му и я млясна звучно по червените устни с наслаждение.
— Мисля за Живота! — извика той. — Мъртвите са си мъртви и което е минало, е забравено! Аз имам кораб, екипаж, момиче с устни като вино и това е всичко, което някога съм искал. Оближете си раните, момчета, и отворете буре с пиво. Ще работите на този кораб, както никога не ви се е случвало по-рано. Пейте и танцувайте, докато паднете, дяволите да ви вземат! Майната им на празните морета! Ще потърсим води с богати пристанища и търговски кораби, натъпкани с плячка!