Тя добре знаеше какво ше е наказанието за неподчинение на безмилостния й господар и затова седна за малко, терзаей-ки се от нерешителността си. Накрая реши, че си струва да понесе боя с камшик, но да избяга и без да се колебае повече ритна във въздуха си меките си кожени сандали, съблече роклята и застана на палубата съвсем гола. След това се прекатери през перилата, слезе се по веригите, спусна се във водата и заплува към брега. Когато стигна там, задържа се за малко с гримаса на лицето, усещайки малките камъчета, които се забиваха в ходилата й и се огледа за екипажа. Видя само няколко души, далече от нея от двете й страни. Много вече бяха заспали под дърветата, стиснали остатъци от златистите плодове в ръцете си. Зачуди се, че могат да заспят така здраво посред бял ден.
Никой не я спря докато пресичаше пясъчната ивица за да навлезе в сянката на гората. Дърветата растяха на групи и между тях се виждаха просторите на тревисти склонове. И докато продължаваше да навлиза в посоката поета от Запораво, бе запленена от необятната зеленина разкриваща се постепенно пред очите й. Между склоновете имаше малки долини, затревени по същия начин. Гледките като че ли се преливаха една в друга, но общото усещане беше удивително — едновременно за простор и за ограниченост. И над всичко се беше спуснала тишина, като че ли тази земя беше омагьосана.
Малко неочаквано за нея се озова на билото на един от хълмовете, заобиколен от високи дървета и онова, което видя в краката си на почервенялата и изпотъпкана трева накара усещането за приказност да се изпари. Санча неволно извика и отскочи, а след това бавно пристъпи напред, трепереща и с широко разтворени очи.
На ниската трева лежеше Запораво с изцъклен поглед вперен нагоре и зейнала рана в гърдите. Мечът бе до безжизнената му ръка. Ястребът беше направил последния си полет.
Не би могло да се каже, че Санча гледаше трупа на своя господар без емоции. Тя нямаше причини да го обича, но въпреки това изпитваше поне чувството, което едно момиче изпитва, когато гледа тялото на първия мъж в живота си. Те не заплака, нито усети нужда за заплаче, но започна силно да трепери, усети, че кръвта й се вледенява и я обхваща вълна на истерия.
Огледа се за мъжа, който очакваше да види. Пред очите й попадаха само високите листнати горски гиганти и сините склонове отвъд тях. Дали убиецът на флибустиера се бе измъкнал настрани сам смъртно ранен? Но никакви кървави следи не започваха от тялото.
Озадачена тя огледа заобикалящите я дървета, трепвайки когато забеляза едно размърдване в изумрудено зелените листа, което не се дължеше на вятъра. Тя тръгна към дърветата, вглеждайки се през листата.
— Конан? — прозвуча гласът й въпросително, но тихо в необятната тишина, която изведнъж се бе заредила с напрежение.
Колената й се разтрепериха и някаква неясна паника я обзе.
— Конан! — извика тя с отчаяние. — Аз съм… Санча! Къде си? Моля те, Конан… — Гласът й изневери. Невероятен ужас разшири очите й. Устните й се разтвориха за писък. Крайниците й се парализираха точно, когато тя отчаяно се нуждаеше от тях за да избяга, но не можеше да помръдне. Единственото, което можеше, бе да крещи без думи.
2
Когато Конан видя Запораво да се прокрадва в гората, той разбра, че най-сетне му се отдава шанса, който бе очаквал отдавна. Не бе ял от плодовете, нито се бе включил в забавленията на другарите си, и единственото, което бе правил бе да наблюдава командира на пиратите. Свикнали с настроенията на Запораво, неговите хора не бяха особено изненадани да видят своя капитан да се отправя сам в експедиция на един може би враждебен остров. Те се върнаха към забавленията си и не забелязаха Конан, който се плъзна като дебнеща пантера след капитана.
Конан осъзнаваше своето влияние над екипажа, но знаеше, че все още не е заслужил правото да предизвика капитана в дуел на живот или смърт. В тези празни морета не му се бе открила възможност да се прояви според законите на флибустиерите. Екипажът щеше да се изправи срещу него, ако той отправеше открито предизвикателство срещу командира им. Но той разбираше, че ако убие капитана без те да знаят това, останалите без предводител хора едва ли щяха да бъдат повлияни от лоялността си към един мъртвец. В такава вълча глутница само живите имаха някакво значение.