В самото началото на стълбището се озова на застроен перваз или може би балкон, което се затрудняваше да определи. Сега можеше да открие повече подробности на кулите, но те не означаваха нищо за него. С някакво безпокойство той осъзна, че те не са построени от обикновени човешки същества. Имаше някаква симетрия в архитектурата, някаква систематичност, но това беше дива симетрия, а систематичността беше чужда на човешкия разум. Що се отнася до плана на целия град или замък, или каквото и да беше това, той виждаше достатъчно за да добие впечатлението за голям брой дворове, повечето с кръгла форма, всеки заобиколен от собствена стена и свързан с другите чрез отворени арки, като всички бяха групирани около няколко групирани в центъра фантастични кули.
Премествайки поглед настрани от тези кули, той се стресна и изведнъж се присви зад парапета на балкона, надзъртайки изненадан над него.
Балконът или перваза бяха по-високи от отсрещната стена и той можеше да надникне през ръба й в следващия затревен двор. Вътрешната извивка на далечната стена около този двор се отличаваше от другите, които бе вече видял, защото вместо да бъде гладка, изглеждаше насечена от первази, отрупани с предмети, които от това разстояние той не можеше да различи.
В момента обаче стената не го интересуваше особено. Вниманието му бе концентрирано на групата същества, които се бяха скупчили приклекнали около голям зелен вир в центъра на двора. Съществата бяха черни и голи, подобни на хора, но дори най-ниското от тях, ако се изправеше щеше да се извисява и над високия пират. Те бяха по-скоро стройни, отколкото масивни, но добре сложени и без видими дефекти или ненормалности по телата, с изключение на височината им, която действително беше ненормална. Но даже от разстоянието, на което се намираше, Конан можеше да долови дяволското изражение в чертите на лицата им.
В средата на кръга, гол и свит, стоеше изправен младеж, в който Конан разпозна най-младия моряк на борда на Уастрел. Той, значи, беше пленникът, който Конан бе видял да носят по склона на хълма. Но Конан не беше чул звуци на битка, и по стройните абаносово черни крайници на гигантите не се виждаха рани или кървави петна. Очевидно момчето се бе отделило от другарите си за да навлезе във вътрешността и е било отвлечено от някое от черните същества, дебнещо в засада. За себе си Конан бе нарекъл тези същества „черните“, поради липсата на по-подходящо име, но инстинктивно усещаше, че това не са хора, така както разбираше тази дума.
Никакъв звук не достигаше до него. Черните кимаха и жестикулираха един към друг, но като че ли не говореха, поне гласно. Един от тях, клекнал пред свилото се момче, държеше в ръцете си нещо подобно на свирка. Той я вдигна до устните си и изглежда духна в нея, без Конан да чуе звука. Но зингарският младеж чу или усети и се сви още повече. Той трепереше и се гърчеше като в агония, в крайниците му започна да се забелязва някакъв ритъм. Треперенето се превърна в конвулсивно разтърсване със същия ритъм. Младежът започна да танцува, както кобрата танцува под въздействието на мелодията на факира. Но в танца нямаше страст нито радост. По-скоро се забелязваше някаква ужасяваща отреченост. Изглеждаше, че недоловимата мелодия на свирката докосва с отвратителни пръсти най-интимната същност на душата на момчето и с брутална жестокост изстискваше от нея всяка макар и подсъзнателна проява на тайни страсти. В тази конвулсия имаше нещо непристойно, някакъв спазъм на сладострастие, едно насилствено излияние на интимното, едно желание без удоволствие, една болка, отвратително съчетана с похот. Като че ли една душа се разголваше и всичките й тъмни и недопустими за разкриване тайни биваха излагани на показ.
Конан гледаше изумен, замръзнал от отвращение и разтърсен до повдигане. Той самият беше първично чист, но в никакъв случай не му бяха неизвестни перверзните тайни на загниващата цивилизация. Той бе бродил из градовете на Замора и познаваше жените на Шадизар, града на злото. Но тук той долавяше една космическа по мащабите си отвратителност, която минаваше отвъд обикновената човешка деградация — един перверзен клон от Дървото на живота, който се бе развил по линия, излизаща извън границите, в които би могъл да бъде разбран от човека. Той не беше шокиран от агонизиращите гърчове и пози на нещастното момче, а от онази невероятна непристойност, която тези същества бяха способни да извлекат на показ от бездънните тъмнини на човешката душа и да намерят удоволствие в това безпардонно разголване на неща, за които не би могло да се намеква дори и в кошмарно съновидение.