— И така може да се каже. Нали наричате хълма, на който се издига Света Магдалина, Хълмът на скорпиона?
— Не виждам каква е връзката.
— Скорпионът е единственото животно от митологията, което може да се самоунищожи, ако е застрашено от огън. Силата му е демонична, а традицията, която го почита, превръщайки го в знак от зодиака, идва от Изтока, пренесена може би от арабите или по-вероятно от тамплиерите на свети Бернар. Като кръщават хълма така, строителите на Света Магдалина подсказват колко е опасно това място.
Отец Пиер — философ, завършил Сорбоната, и доста умерен човек, се замисли сериозно дали този мъж не е някой клет безумец. Говореше бавно и спокойно наистина, но погледът му бе тревожен. Сякаш не му стигаше времето, а беше длъжен да го убеди.
— Добре, отец Роже, можете ли да ми дадете някакво доказателство, за да ви повярвам?
Египтянинът, с дълбок тъмен поглед, стана от канапето и опря ръце на писалището на абата. В същия миг един стенен часовник отброи пет удара, напомняйки, че следобедът напредва. Православният монах изчака часовникът да спре да звъни и после отговори:
— Повярвайте ми, отче, не съм тук случайно. Следя отблизо един човек, който скоро ще дойде при вас и ще ви даде доказателството, което искате от мен. Всъщност той няма представа какво точно притежава, нито каква духовна стойност има то. Мисля дори, че няма и да успее да я осъзнае навреме. Задачата ми тук е да го следя и да не позволя да допусне, без да иска, някоя грешка, която би активирала това Зло.
— А вие кого представлявате?
— Само изпълнявам заповеди. Игуменът на моя манастир Света Екатерина получи секретна информация, за която и аз нямам пълна представа, и ме натовари със задачата да проверя дали има причини за тревога или не. Предупреждавам ви единствено, че сатанинските сили могат да се активират много бързо тук и че това ще бъде само началото.
Отец Пиер се размърда на мястото си.
— За какви причини за тревога става въпрос?
— Ако например някой знае повече, отколкото трябва, за дадена тайна, или образно казано, притежава ключа, с който може да отвори вратата на силата, за която ви говоря.
— Ако мисията ви е пасторска, предполагам, че нашият епископ е уведомен за присъствието ви тук, нали?
Православният монах поклати глава с черни гъсти коси.
— Не. За какво? Колкото по-висока длъжност заема някой, толкова повече неща трябва да пази в тайна. Включително и принадлежността си към някоя секта. Не мислите ли?
Отец Пиер погледна госта си някак стреснато.
— Няма нищо за криене, отец Роже. Повярвайте. Тук животът е много спокоен. Самият аз например от години изучавам живота на свети Бернар, започнал великото си дело оттук и свикал в Света Магдалина Втория кръстоносен поход срещу Йерусалим. И никога не съм виждал, нито чувал нещо странно, освен тъмните капители на базиликата и легендата за някаква Книга на знанието, която един ден ще бъде открита по тия места. Но това са просто средновековни легенди.
— Ще ви се обадя, отче. Когато видите доказателството и погледнете с други очи на предупреждението ми, ще разберете значението на това, което ви казах.
Пиер сви рамене, преди да му отговори:
— Надявам се, че не съм ви засегнал. Но не мога да споделя вашите убеждения.
— О, не! Съвсем не. Разбирам, че в днешно време звучи странно да се говори за дяволски сили, но ви напомням, че те съществуват и са много мощни. Спомнете си поговорката, че най-добрият съюзник на дявола е онзи, който се прави, че той не съществува. — И като се усмихна шеговито, добави: — Не сте ли долавяли присъствието му с вашите махала?
Без да дочака отговора, отец Роже си сложи черната барета и се спусна надолу по стълбата към улицата.
— Скоро ще се сети за мен — рече си на площадката. — Ще види.
CORPUS HERMETICUM
Орлеан
Родриго трябваше да измине доста път.
За да не се връща през реката, се измъкна от лагера на кръстоносците по най-трудния път. Съветите на абата на Сен Жан дьо ла Роше за пръв път му бяха от полза. „Никога не се връщай по пътя, по който си изненадал врага. Може да ти връхлети, защото вече не си така бдителен“, спомни си той.
Като си помислеше какво можеше да го сполети, ако го бяха хванали да рови в скрития товар, до който се бе промъкнал, настръхваше. Шпионите — и това бе научил в Пиренеите — ги одираха живи, изтръгваха им ноктите от ръцете и краката и ако и тогава не проговореха, им отрязваха езика, за да не могат да кажат никога какво са видели.
Тази картина го уплаши толкова, че реши да си отваря хубаво очите. След като остави зад гърба си талигите и палатките с провизии на кръстоносците, крадецът прекоси почти слепешком няколко ниви, осеяни с опасни зеещи дупки. В безлунната нощ му беше още по-трудно. Затуй, когато с първия светлик на зората стигна най-сетне до центъра на града, Родриго въздъхна с облекчение. Като подмина кочините на Жон, ковачницата на братя Мондидие и опустялата тъкачница на Амадис, арагонецът се отправи към Кот дез-Ам, знаейки, че това е най-краткият път към епископския дворец.