Макар и с гръб към него, като го чу да сумти, Родриго разбра, че епископът замисля нещо. „Толкова ли е важно, че Бернар е бил в Шартр?“, запита се той. И преди да успее да си отговори на тоя прост въпрос, възлестото тяло на епископа — цялото сякаш усукано като въже — се завъртя и той впи очи в него.
— Ще отидеш в Шартр — рече му. — И ще провериш какво замисля Бернар.
— Какво замисля Бернар ли? — заекна Родриго. — А плочите?
— Да ми отсекат десницата, ако не са поели вече натам!
КАКВОТО Е ГОРЕ…
В църквата беше пусто. Последната група туристи бе излязла току-що от храма, с камери в ръце, и гидовете ловко я бяха насочили към околните магазини за сувенири. Така преддверието потъна в странна тишина и покой. Просторно и светло, това помещение пред входа на храма напомни на Темоен за Портика на славата, който преди години бе виждал в Сантяго де Компостела. Господин Бремен се прекръсти.
— Усещате ли? — прошепна той.
Инженерът, впечатлен от красотата и покоя, сви рамене, не знаейки какво да отговори.
— Имам предвид енергията на храма — настоя Бремен. — С времето човек започва да долавя излъчването на камъка. Знам, че не е за вярване, но това излъчване се мени циклично. Сякаш в някои дни храмът е сърдит, а в други приветлив.
Инженерът хвърли поглед наоколо, без да разбира много-много. Ами ако този чичероне беше някой луд от Везле? С панталоните си от зелено кадифе и ватираната си риза Бремен не приличаше на луд, но въпреки това, помисли си той, в погледа му имаше нещо, което го плашеше.
— А механизмът? Нали щяхте да ми покажете как функционира вътрешният механизъм на храма? — напомни му той.
— А, механизмът! — възкликна мъжът. — Елате с мен.
С две големи крачки Темоен и Бремен се озоваха пред вътрешната врата на Света Магдалина. Беше с прекрасни орнаменти — Христос, разтворил ръце, но много по-захабен от онзи на централната фасада, който сякаш излъчваше странни лъчи от камък, обгръщащи околните сцени.
— Представлява спускането на духа над християнските йерарси — прошепна Бремен, изпаднал във възторг. — По архиволтите са изобразени седемте църкви в Азия и свети Йоан, който пише Откровението за края на света, а един ангел му диктува. Виждате ли?
И наистина, точно под един странен зодиак имаше релефна сцена с две фигури — едната държеше нещо като жезъл и говореше на другата, която сякаш пишеше.
— Целият ансамбъл — продължи Бремен — е алегория за предаването на знанието. За преливането на духовна сила от майстора на чирака. И всичко това — всичко, е подчинено на строга математическа схема.
— Математическа ли? Каква математика може да има в един портик?
Бремен, който си бе свалил черното таке, откривайки съвсем плешивото си теме, затърси нещо по джобовете на ватираната си риза. От един от тях извади малка брошура, стара и опърпана, и я разгъна пред инженера. Беше проста схема на вътрешната врата на храма, осеяна с пунктирани линии, като геометричен чертеж.
— Виждате ли? — запита, сочейки чертежа.
— Не. Какво трябва да видя?
— Упътването за машината — усмихна се Бремен. — Какво друго? Ако прекарате въображаема линия по основата на вратата и после други две, свързващи я с главата на Спасителя, ще получите идеален равностранен триъгълник.
И като посочи въпросния триъгълник, очертан на хартията с пунктири, продължи:
— И не само това. Ако прекарате още една линия, с център тази глава, и я свържете с точката в долната ос на вратата, ще получите още един такъв триъгълник, но обърнат. Ето! Това не ви ли говори нещо?
Геометрична схема на вътрешната врата на храма във Везле.
Темоен се почеса по брадичката.
— Не.
— Това е математическото изображение на един стар херметически принцип: тук, долу, е като там, горе. Хермес, драги приятелю, е само гръцката версия на бога на египетската мъдрост Тот. Помните ли ангела с везните отвън? Спомняте ли си, като ви казах, че е символ на този бог?
Франсоа Бремен сгъна чертежа, доволен, и го пъхна в ужасната ватирана риза на квадрати.
— Това е чиста математика! — настоя той. — Двата преплетени равностранни триъгълника са и Печатът на Соломон отличителният знак на монарха, построил храма в Йерусалим, който днес можете да видите и в знамето на Израел.
— Еврейски символ в християнски храм, шегувате се! Да не сте забравили за преследванията на евреите през Средновековието?
— Добре — съгласи се Бремен. — Ами ако предположим, че не е имал това еврейско значение, тогава?