Никой не знаеше къде живее, нито дали има семейство, което трябва да храни. В Бургундия и в Шампания се смяташе, че появата му е знак, че нещо ще се случи; навремени това бе кончината на някой знатен благородник, друг път смяната на епископ, а в повечето случаи — предвестие, свързано с реколтата, или поличба, че се задава страшна суша или епидемия. Не че ставаше точно така, но Глук не обясняваше нищо.
Дори епископ Бертран познаваше добре друида и неговите дарби. И го покровителстваше, защото в известен смисъл му дължеше живота си. Из цял Шартр бе плъзнал слухът, че преди години мъжествеността на прелата едва не окапала от скоропостижен сифилис и че ако не била успешната намеса на Глук, и епископът, и цялата му мъжественост отдавна щели да гният под земята. Оттогава бяха минали поне десет години. Но какво ли го водеше тук сега?
Като мина през северната порта, Глук прекоси бос Пасажа на ковачите, без да се спре или да поздрави някого. Странно, много странно. Защото, ако друидът можеше да се похвали с нещо, то това беше, че има благ характер и е готов винаги да похортува с някого по пътя си. Но сега изглеждаше различно. Беше облечен в същия протрит sagum като миналия път и се подпираше на същата тояга, приличаща на змия, но изразът му бе друг. Все същата широка дреха без копчета покриваше до коленете изпосталялото му тяло, препасана с връв, на която висеше сърпът му. И прошарената му коса, изпъстрена със сиви кичури, беше същата. Дори широката вълнена качулка на раменете си не бе сменил с друга, по-плътна и топла.
Като го видя да минава пред сергията му, Андрьо, месарят, промълви смаяно: „Вижте го, бърза!“.
Глук пое по стръмната улица на кожарите, крачейки все така, без да продума. Мина покрай купчините тлееща жарава, където нажежаваха подковите и веригите за добитъка, и се разбърза да измине и последните триста метра, които го деляха от голямата къща, където сифилитикът Бертран бе настанил абата на Клерво. Там спря за миг, огледа двуетажната й фасада и новия дървен покрив и като хвърли поглед на всеки от прозорците, отворени към последните лъчи на слънцето, подмина сградата и с твърда крачка се отправи към абатската църква.
Дали появата му беше добра поличба, или бе прокоба? Повечето хора по улицата започнаха да се кръстят, не знаейки на какво да заложат. А междувременно Глук сви надясно по пътя и се изгуби по посока на църквата.
Филип, оръженосецът на Жан от Авалон, беше единственият, който съвсем случайно успя да го проследи докрай с поглед. По това време се бе подпрял на една от двукрилите врати към конюшните, на чист въздух, след като бе лъснал меча на господаря си. Обичаше да вдишва с ноздри ледения ветрец, идващ откъм реката привечер, за да се прочисти от силната миризма на киселината за лъскане. И точно тогава край него мина Глук.
Друидът не му обърна внимание, но за Филип този непознат мъж беше сякаш от друг свят. Под дрезгавата светлина на падащата нощ едва успя да зърне източената му фигура, бързаща към църквата. Магьосник ли беше? И защо бе тръгнал към храма? Оръженосецът се разтревожи. Беше чувал много за такива люде, способни да имат вземане-даване с Дявола и да се надлъгват с него или да омагьосат някой воин и той да блуждае с години около някое дърво. Какво диреше тук тоя магьосник? Дали не търсеше Пиер дьо Бланшфор? Или беше някой от онези charpentiers, за които бе чул от капелана на Свети Леополд! Вцепени се, изумен.
В следващия миг друидът зави в средата на площада и се отправи към противоположния му край. Пред портика с апостолите вдигна очи — този път без свидетели — към седящата статуя на Исус Христос и шепнейки нещо, сякаш молеше позволение да влезе в храма, прегъна голото си коляно, протегна ръка, държаща тоягата успоредно на портала, и като опря длани о паважа, целуна земята. „Аз съм Вратата и който влезе през мен, ще намери спасение“, рече. После се усмихна. Друидът току-що бе разбрал, че това е „ориентиран“ храм, защото на купола му се открояваше ясно монограмът на Христос — кръг с изсечени в него първите три букви от името на Спасителя, X-P-I на гръцки, който всъщност показваше като компас четирите посоки на света.