— Може? — подхвърли шеговито Мишел. — Ами ако е Книга на мъртвите! Сама каза, че е възможно египтяните да са далечните основоположници на готическото изкуство, нали?
— Аз ли го казах?
— Да. Когато ти споменах, че една странна личност във Везле ми обясни, че на външния фронтон там е изобразена много точно една от най-известните сцени от египетската Книга на мъртвите. Книгата, която Христос държи, може да крие нещо като символичен ключ, като наръчник с упътвания за преминаването оттук към отвъдното.
— Хъммм — Летисия побърза да изпие чая си. — Когато бях в университета, изчетох всичко, което ми попадна, от някой си Рене Швалер-Любич; той пише за египетската символика и е много добър, макар че почти никой не го разбира. И често казваше, че релефите по храмовете край Нил не трябва да се тълкуват сцена по сцена, а като едно хармонично цяло. Странното е, че ти току-що направи същото.
— Аз ли?
— Да! Не забеляза ли? Свърза книгата от скулптурата на решетестия прозорец със сцената, изваяна отгоре, и „прочете“ тази скулптурна група като едно цяло. Интересно, знаеш ли, че започваш да гледаш на нещата като посветен?
— Я стига! — възрази Мишел. — Но има ли някакъв смисъл в това, което казвам? В крайна сметка ти си историкът.
— Не знам. Но имай предвид следния парадокс: ако катедралата в Шартр е строена, както казваш, като отправна точка към отвъдното, то под плочите й не е погребан нито един епископ, крал или граф. Нито един! Как ще е отправна точка към другия свят, щом в нея не е погребан никой?
— Да, но от онова, което успях да прочета, и в пирамидите не е открита нито една мумия. А Шарпантие казва, че пирамидите и катедралите са градени по сходни математически образци. Значи парадоксът не се отнася само за това място.
— Я гледай! — усмихна се Летисия, отмятайки един кичур от лицето си. — Виждам, че си напреднал много по време на раздялата ни.
— Какво искаш да кажеш?
— Че си чел книгите, които останаха вкъщи. Всъщност идеята, че пирамидите не са строени като гробове, идва от арабите. Първите халифи, занимавали се с тези внушителни паметници, са смятали, че това са храмове, посветени на Изида, в които суверените били посвещавани. И ако Изида е възприета от християнска Европа като света Богородица, както ти казах, то може би катедралите имат функция, подобна на храмовете, служещи за същото.
— Звучи логично, но между египтяните и строителите на катедрали е имало други цивилизации. Гърци, римляни, араби. Как се е предавало това познание през вековете? И защо готическите сгради не са били построени много по-рано?
— Вярно е — съгласи се Летисия, като взе чантата си, плати обяда и поведе Мишел към другия край на катедралата. — Но имай предвид, че нито един от тези преходи не е бил бърз. Гърците владеят Египет три века благодарение на Александър и пълководците му, Птолемеите. Те са поддържали храмовете и са строили нови култови средища върху предишните; изучили са бързо йероглифите и знанията на фараоните. После римляните превръщат Египет в своя провинция и първите християни — коптите, се установяват там и наследяват това познание, опазено от Птолемеите. Накрая собствената им Църква започва да ги преследва жестоко, обвинява ги в гностически еретизъм и осъжда много от древните им вярвания.
— Нещо подобно казва и Луи Шарпантие в книгата си. Той твърди, че от издигането на пирамидите до Храма на Соломон и после до катедралата в Шартр минават по две хиляди години, което е една астрологическа ера. Естествено това означава също, че всеки от тези народи е строил своите храмове в съответствие с определени доминиращи звезди, за да задоволи някаква метафизическа нужда, която днес сме забравили.
— Съгласна съм. Древните хора не са правили нищо само за красота. Във всичките си действия са се водили от някаква практическа цел.
— Практическа ли?
— Да. Но не непременно нещо материално. Може да са издигали пирамидите например, за да насочат покойниците си към някои важни звезди от митологията, нали?
— Добра идея! — възкликна Мишел. Разговорът навлизаше най-сетне в сферата, в която той се чувстваше сигурен. — Това би обяснило и защо пирамидите и катедралите имат толкова различно разположение.
Заинтригувана, Летисия го остави да продължи.
— Днес астрономите знаят, че нито една звезда не стои неподвижно на небето. Това се дължи на особено движение на Земята, което те наричат прецесия.
— Прецесия ли?
— Ще ти обясня. Земята, както знаеш, се върти около собствената си ос и около Слънцето и така се редят дните и сезоните.
— Дотук разбирам.
— Но заради това движение звездите, които се виждат на хоризонта, сменят всеки сезон местоположението си и почти всеки месец се появяват нови съзвездия. От това движение на звездите зависят и зодиакалните знаци. Но древните хора откриват — продължи Мишел, — че нашата планета извършва и още едно, неправилно движение, при което надлъжната ос на Земята се клати като тази на пумпала, и така — от сезон на сезон, звездите никога не са на едно и също място. Нито една звезда от това лято няма да бъде на същото място идното лято. Всъщност, колкото и да ти е странно, те се местят с един градус на всеки седемдесет и две години, като се издигат и снишават на хоризонта на пълни цикли от двайсет и шест хиляди години.